И се изменя в границите от безкрайност (при А=0) до Рв при наситен разтвор (А=А₁) (фиг.2 – крива 3). На понататъшната дисоциация на АВ отговаря уравнението Рв = const и съответствува на първия случай – системата е моновариантна, когато отсъства взаимна разтворимост на А и АВ (фиг.2. участък 2-3). В участъка на кривата 3-4 (фиг.2.) се появява твърд разтвор на АВ в А и Рв отново ще се изменя от Рв до 0, с изменение на концентрацията на веществата в твърдия разтвор, т.е. с намаляване на а_АВ от [а_АВ] до 0, тъй като системата е бивариантна.

ЧЕТВЪРТИ СЛУЧАЙ: В металургията се среща случая, дисоциация при наличие на специален разтворител ( R ), тъй като дисоцииращото вещество АВ може да се намира в разтвор (например в шлака).

Системата състояща се от три компонента (АВ,А, R) има три степени на свобода и в общия случай дисоциационното налягане е функция не на две, а на три независими променливи, Рв = f(N_A, N_AB,T), тъй като N_A + N_AB + N_R = 1.

За идеалния разтвор и газ може да се напише

, но при това N_A + N_AB 1

При отсъствие на разтворимост на А в R получаваме

(4)

Концентрацията на АВ може да се изменя от 0 до наситен разтвор на АВ в R, в който

(5)

Но в наситено състояние веществото АВ се намира в равновесие с чистото вещество А и едновременно с наситения разтвор на АВ в R

От уравнения 4. и 5. следва, че

(6)

От тук следва, че Рв  Рв т.е. ако веществото АВ се разтваря в R, то неговото дисоциационно налягане се понижава, в сравнение с чистите фази (без участие на разтвор). Ако обратно в разтворителя R се разтваря само веществото А, то по аналогия с предидущото

Публикувано от: Мария Колена