Джек Лондон

Пробудената гордост на Алойшъс Панкбърн

I

Макар от зоркия му поглед да не убягваше обещаващата възможност за някое

приключение и да бе винаги готов неочакваното да скочи върху него иззад

най-близката кокосова палма, Дейвид Грийф не бе осенен от предчувствие, когато

спря погледа си върху Алоишъс Панкбърн. Това стана на малкия параход "Бърт".

Беше оставил шхуната си да го последва и бе взел парахода за краткото разстояние

от Раиатеа до Папеете. Когато за пръв път видя Алоишъс Панкбърн, този,

понаправил главата, господин си пиеше самотен коктейла в малкото барче между

палубите, точно до бръснарницата. А когато половин час по-късно Грийф стана от

бръснарския стол, Алоишъс Панкбърн все още се подпираше на бара и си пиеше

самичък.

Обаче не е хубаво човек да пие сам и като мина край него, Грийф му хвърли

внимателен и критичен поглед. Видя един добре сложен млад мъж, тридесетгодишен,

с правилни черти, добре облечен, и очевидно според установеното разделение на

света от доброто общество. Но в едва долавящата се немарливост, в треперещата

от нетърпение ръка, която разливаше питието, в неспокойния, блуждаещ поглед

Грийф съзря несъмнените белези на хроничния;

алкохолик.

След вечеря отново се натъкна на Панкбърн. Този път това стана на палубата -

младият мъж, вкопчил се в релинга, бе вперил поглед в далечината към неясните

силуети на мъж и жена, седнали в допрени един до друг шезлонги и лееше пиянски

сълзи. Грийф забеляза, че ръката на мъжа е обгърнала кръста на жената. Алоишъс

Панкбърн продължаваше да гледа и да плаче.

- Няма за какво да плачете - дружелюбно рече Грийф.

Панкбърн го погледна и от очите му рукнаха сълзи на дълбоко самосъжаление.

- Тежко е! - изхлипа той. - Тежко! Тежко! Този човек е мой секретар. Аз съм го

наел. Плащам му добри пари. А ето как ги печели той.

- Ами защо тогава не сложите край на това? -

посъветва го Грийф.

- Не мога. Тя ще ме лиши от уискито ми. Тя е моята болногледачка, дипломирана

медицинска сестра,

- В такъв случай уволнете нея и си пийте колкото ви душа иска.

- Не мога. Той държи всичките ми пари. Ако аз

го направя, няма да ми даде и петак да си купя

една чаша.

Тази печална перспектива предизвика нов порой от сълзи. Грийф бе заинтригуван.