Проблемът за свободата и революцията в публицистиката на Ботев

Публицистиката на Христо Ботев е неделима част от неговото творческо дело-жизнена съставка на поетичния му темперамент ,обективна мярка за мироследните му търсения,за будната му съвест на общественик и пропагандатор на новите идеи но века.Живите извори на Ботевата пиблицистична проза идват от българската действителност .Всяка тема носи отбясъци от общите социални идеи на века,открива неограничения му поглед на мислител и поет.Проблемът за свободата и революцията и тук както и в поезията му е отново на преден план.Вътрешната тема в статията"Наместо програма" е тази-за или против революцията.У Ботев тази тема има недвусмислено ясна основа,категорична програмност:тези които проявяват каквито и да било конпромиси срещу идеята за неотложна народна революция срещу османското робство,излизат неминуемо извън чистите редове на революцианната емиграция.Идейното съдържание на статията се състои в неукротимата младежка сила,романтичния порив по свободата и аналитично трезвата преценка за политическите сили на емиграцията,подготвяща се за решителен удар срещу робството.Една проникновена мисъл,вдъхновена от любовта и вярата в народа,търси правда на народната съдба,на "нравствено-политическата свобода".Един титан на идеята за "свобода и правда" хвърля своите огнени стрели срещу предателството и застоя ,един художник намира точните реплики на своята защитна реч на свобода.Ако "Наместо програма" трябва да очертае общите постижения и търсения на нашата журналистическа мисъл извън пределите на отечеството,то статията "Народът вчера,днес и утре" се стреми да обхване в дълбочина ,в историческата переспективност неотложния проблем на Възраждането за средствата и пътищата на народното освобождение.В противоречието между народа и държавно устройство публицистът търси главните причини за падането ни под византийско и турско робство.Затова единствен изход срещу "Новото разделение на тиранството" постигнато в най-завършената си форма от робството, е "народната революция,радикалният преврат,които са триумфална арка за всеки народ".Всичко ,което е насочено срещу свободата на един народ , е не само проява на най-античовешки чуства.То е закон на робството,пълно морално отрицание на всякаква свобода-лична,социална,национална,общочовешка.Срещу несъвместимото противоречие между"буржоазно-контитуционните закони" и "Човещината и здравия разум" стои "разумният и братски съюз между народите",който единствено може за осигури "свобода,братство ,равенство"-"свободата на народите,свободата на Личността,свободата на труда"."Революция народна,незабавна,отчаяна..."-ето програмата на Ботев в последните броеве на в.Знаме".

В сатиричната творба "Политическа зима" публициста е дал израз на отношението си към българската революция като момент от обществените движения и политическите задачи на епохата:страданията и надеждите на българския народ са част от страданията и надеждите на"децата на Европа",вярата,че българският народ ще получи своята политическа и социална свобода, е част от непоколибимата увереност на писателя революционер в победния край на народните борби в света.Чрез образа на "патриота"Ботев е разобличил всички разновидности на антиреволюционните теории,а към разновидностите на мнимия патриотизъм той причислява и революционера,който не съумява да премине от революционно слово към революционно действие.

Характерна граница между публицистиката и художествената проза представлява обсегът на Ботев"Примери от турското правосъдие".В него е направена равносметка на четническата борба,която завършва с неуспех.Единственият път за свободата на