Творбата е шедьовърът на Яворовата социална поезия. Вечното зло, тегнещо над селяка е обективирано в природната стихия помела безпощадно и труд, и плаха надежда. Градушката е обобщен символ на драмата на човешката екзистенция на трагичната човешка предопределеност.
Малката лирическа поема се състой от шест части обособени смислово, емоционално и стихово. Въведението е подчертано драматично първата част е ретроспективна и връща назад към трагичната повтаряемост на природното бедствие:

Една, че две, че три усилни
и паметни години...

Мотивът за градушката оформя композиционната рамка на поетическия текст и зазвучава още в началото в емоционалното изказване на отрудения селянин;загатва се в трета и четвърта част, ескалира в петата, за да заглъхне на финала и да открой безперспективността на чпвешкото битие, подвластно на трагичната безизходица.
В трагичната интродукция напрежението се носи от разрушената хармония между човека и природата природата властва над човека; тя е неуправляема, зла, връждебна стихия, кято помита човешкия труд и неговите плодове екзистенциалните опори на селянина. Така човекът достига до най-мрачните бездни на отчаянието, предпочитайки смъртта пред агонията на глада:

Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува...

Напрежението се достига чрез накъсания анжалбан, аритмизиран стих, реторичите обръщения и въпроси:

Боже,
за някой грях ръце всесилни
подигна ти и нас наказа...

Следващата, втора част е контрастна и по ритъм, и по настроение очертава се жизнерадостна пролетна картина, която вплита в себе си надеждите на селяка. Носи се усещането за възстановената хармония между човека и природата.
Третата част е делника на селяка, представя го в неговата битова конкретност и детайли. Чуват се разговорни реплики, отделни фрази, в които се отразява суетнята е безпокойствието на селянина преди жътва. И тук се промъква усещането за предстояща беда последните два стиха загатват за бъдеща катастрофа:

И ето вече слънце грее
и на земята огън преща..

Трагичното предусещане ескалира в четвъртата част напрежението се усилва, неизвестността подтиска. Опастността отново надвисва над безпомощните селяни и тяхната едногодишна мъка, труд и надежда един трагичен миг на неизвестност, и на безсилие.
Не напразно петата част започва с молитва. Зловеш облак засенчва слънцето, животът сякъш стихва няма надежда. Безмилостната стихия е разкрита чрез поредица от накъсани апокалиптични картини. Самата стихия е изобразена само в шест стиха, в