sNо6 Проблемът за пътя в творчеството на Алеко

До Чикаго и назад: Водещ в пътеписа е проблемът за пътуването на българина към чуждия свят (европейска и американска действителност). Това пътуване е от друг културен тип в сравнение с Байганьовото, което се определя от жанра на книгата - тя е пътепис и тази особеност на пътеписеца-разказвач и на жанра определят и интерпретацията на темата ние и другите - тя няма да има комическа реализация. За пътеписеца срещата с чужд свят е душевно събитие. Мотивацията му да поеме към другия свят е социологична, културологична, моралистична. Зад неговия интерес се крие дълбоко патриотичен мотив - пътуващият българин иска да опознае културата на чуждия свят, за да усвои и принесе на родна почва всичко позитивно в държавно-политическата и социалната организация на модерната цивилизация. Ето защо за него пътуването към новия свят е пътуване през социо-културно просранство. В съзнанието на пътешественика преди да поеме пътя Европа и Америка са синоним на извисена цивилизованост, митологема за образцов, модерен свят. Ако съпоставим Байганьовото устремяване към чуждиия свят установяваме, че това е друг тип пътуване. То е лишено от всякаква културна мотивация. Поради това не е душевно събитие, а е пътуване през герографско пространство. Затова образът на чуждия свят (Европата) в Бай Ганьо не е основен обект на описание. Чуждото е форма за разкриване на нашето, защото Бай Ганьо не отива да види, не отива да се поучи. Пътеписът До Чикаго и назад гради своя сюжет върху съизмерването на въображаеми представи за Америка, формирани от четена научно-популярна литература и реалните впечатления придобити от непосредствения контакт с Новия свят. По тип релацията очаквано - видяно е съизмерване-противопоставяне: целият пътепис разгръща темата за измаменото очакване на пътуващия българин. Неговият интерес е насочен към държавнополитическото устройство на американския свят, към изследване на афиширани принципи на демокрация, свобода, конституционализъм, републиканство. Възлов въпрос, пораждащ интереса на пътуващия българин, е: сподвижен ли е материалният и техническият прогрес на американската цивилизация с духовен прогрес, имат ли покритие социалните и нравствените стойности, кои са обществените критерии, които определят социалния престиж на човека, какво е духовното самоусещане на средния американец и т.н. Първият удар върху идеализирания образ на чуждия свят в съзнанието на Алеко е срещата му със сръбския изселник Неделкович. Овде е такава велика корупцjа; Със злато м...... купи ти и самог президента; Прица е ....ца. Следващите впечатления на ....... ще потвърждават думите на сърбина. Щ.... окаже, че за него декларираните ценност.... малки, фалшиви, защото на върха на ц.....ната пирамида в Новия свят стоят пар.... Това е свят, измерващ всичко в количе.... богатството е критерий за социален престиж. ....кът е превърнат в автомат за долари, ...териалния излишек за сметка на дух. ....тиг, Алеко прави тра.... прозрение. Той успява да съзре зародиша на една срашна тенденция, която хара...зира духовния строй на американския свят - дехуманиз.... Свят, който катализира бруталните, себич... егоинстикти на човека. Тези негови конст...ции пораждат чувството на студенина (..... студено .... ми сгряваше сърцето и в Америка е същото). Оказва се, че макар и в ..... форма в сравнение с Бай Ганьо и тук българинът ..... може да се сроди с чужда цивилизац... ..значи и пътуването на пътеписеца н...... пътуване-вграждане в чуждия свят, а е ..... неприемане. Интересно е, че и в пъ.... си До Чикаго и назад пътуването към непознатото ... оказва пътуване към познатото, защото чуждата общественополитическа действителност ..ят съзира проекциите на св. нац. действ..ност. Въпреки различията в материал... и техническия прогрес чуждото и нашето общество са идентични по своя морален строй безогледна страст към власт и пари (И тука като у нас). Българската действителност според Алеко, Байганьовската пресметливост, сметкаджийство, алчност са очертани като характеристики и на чуждия свят. Ето защо в хода на пътеписа въображаемият идеализиран образ на Америка е тотално дискредитиран. Демаскиран е бездуховният механизъм, измерващ всичко в материални стойности на съвременната цивилизация. Но срещата с познатото има и друго буквално изражение: на изложението в Чикаго Алеко среща един от прототиповете на Бай Ганьо - търговеца Ганьо Сомов.

Но докато в Бай Ганьо си дават конфликтна среща европейски с ориенталско-балкански стереотип, то в пътеписа До Чикаго и назад се сблъскват западната със славянската цивилизация.Едната - прагматично ориентирана фетишизираща материалните ценности, другата- хуманистично ориентирана, издигаща в култ духовните ценности.

В крайна сметка пътеписът До Чикаго и назад очертава в най-пълна форма позитивния образ на българите, персонализиран в образа на пътеписеца - човек с активни културни интереси, високо нравствен, високо образован човек, носещ социологичната дарба да открива негативните