ВЪВЕДЕНИЕ

Проблемът за опазването на детския певчески глас за съжаление твърде често бива подценяван както от страна родителите, така и от страната на педагога. В нашето ежедневие са нормални срещите ни с хора, които на гърба на децата си копнеят да осъществят собствените си мечти и да осъществят копнежите си. Никак не е рядко срещано явлението, при което родител, който иначе в обществото минава за културен, грамотен и отговорен човек, да запише невръстното си петгодишно дете на уроци по пиано, балет, пеене и естествено, английски. Е, понякога и френски. Или немски. Или пък, за съжаление, на два-три чужди езика наведнъж, за по-сигурно.

Ако накараме даден човек, който и да е, да направи моментална асоциация с думата детство, то той, без да се замисля, е почти сигурно, че ще каже щастливо. За съжаление някои родители просто не са в състояние да осигурят щастливото детство на своето дете, ако и да разполагат с иначе всички възможности за това материални или духовни. Тук силно въздействие би следвало да има ролята на педагога, който трябва да даде всичко от себе си, за да върне насилваното за вундеркинд дете в руслото на нормалния живот. Да, но честно казано, това не винаги е възможно...

Какво би трябвало да се направи, прочие, ако човек е преподавател по пеене и бъде нападнат от свръхамбициозен родител, който не само е убеден, че неговото дете е бъдещия Хосе Карерас, бъдещия Робертино Лорети, бъдещата Мария Калас, а напоследък, за голямо съжаление и бъдещата Петрана, Стояна, Гергана, Елиза и каквито там още фолк-певици има, ами и същият този родител буквално със зъби и нокти се стреми да добута своето собствено дете до някакви невиждани в неговите очи висоти на певческото изкуство?! Педагогът може би трябва да отреже родителя?