Проблемът за изхода от социалната обреченост в поезията на Смирненски

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие към човешката драма и болка измъчват душата на човека.В много стихове Смирненски просто рисува незабравими картини и образи на човешкото страдание а в други той закленява грубия материализъм, а моралността и фетишизиране на парите и показва обречеността на този безмилостен свят, вдъхва надежда за възтановяване на социалната справедливост.

В поезията на Смирненски символистичните идеи за страдание и скръбта на героя се приземяват от противопсотавените им социални реалности на тук и сега. Поетът създава образите на улицата,тълпата,работниците и порутените предградия на града. Аз-ът, самотен и страдащ от непреавдите, затварящ се в себе си и невиждащ изход от капана,в които е попаднал се заменя от новия колективен образ ние-социално онеправданите,които се обединяват от една нова идея за създаване на свят на справедливост и равноправие.

В творчеството на смирненски особено място заема големият град като символ на света и живота.Облян от блясъка на суетата,той носи страданието на бедността, грохотът и прахта на делника.Градът е бездушен и враждебен,едно голямо каменно чудовище, което поглъща живителните сили и нравствени добродетели, дори и живота на хората.той е свят на скръбта, разочорованието краха на човешките надеьди и илюзии. Този демонизиран образ показва дълбоките нравствени деформации на едно общество, в което болката и човешкото страдание срещат безразличието на тълпата.

Ти целият скован от злоба ци,

о шумен и разблуден град,

и твоите електрични глобуси

все тъй празнично блестят

(Братчетата на Гаврош)

Контрастите в картините на града- безкрайното страдание и мъка и несекващо греховно веселие. Бедните деца и Потока, отруженици,поели път за хляб се противопоставят на празничния разкош, блясъка на електрическите ламби и ,,витрини бляскави в щумен и разбулен град.Тези полюси в социалната действителност показват неприлични противоречия и изострят човешкото страдание и болка.Мизерията смазва с непоносимато си бреме тези онеправдани деца на града, малките гаврошовци,които от рано се сблъскват с жестокостта на града и живота, Уличната жена,която притисната от безизходицата продава себе си; работниците, чийто скръмни въздишки отекват в мрачния делник; старият музикант,опитващ се с горестия плач на цигулката да изтръгне състрадание от безмилостния град.

Болезненото осъзнаване на тези ярки контрасти и безсилието на обществото да промени нещо в страдалческата орис орис на онеправданите, да защити собствените си деца от бруталната агресивност на несправедливия свят кара децата