Красимир Христов

Клас:11/4

Проблемът за избора в стихотворението На прощаване от Х. Ботев

(интерпретативно съчинение)

Животът е най-голямата ценност. Той е дар на човека и от него зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който ще бъде направен. Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за която собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на близките и народа. Пламенна натура, той се опълчва срещу покоя и примирението, не приема посегателството върху човешкото достойнство и робския страх. Желае промяната и единственият път към нея е борбата, която ще донесе свободата и в която той желае да вземе участие.

Основна тема в творчеството на Христо Ботев е темата за достойния избор. Лирическият герой е представен в ситуация, когато трябва да защити своя избор борба, саможертва в името на общото благо. Мисълта за свободата, за достойно изживян живот става съкровена мечта и устрем за лирическия герой.

В стихотворението На прощаване в лицето на младия човек Христо Ботев представя онези смели личности, който не се спират пред нищо, за да постигнат своята висша цел свободата. Бунтовникът е взел своето решение да се бори за правда и свобода. Осъзнал какво ще му донесе избраният път, той желае да се прости с най-скъпите за него хора майка и либе. Предстои му нещо много трудно да съобщи за направения от него избор, да тръгне по страшния, но славен път на борбата, и да поиска прошка.

Лирическият герой изповядва пред майка си своите най-съкровени чувства и желания, мотивирали го да поеме по пътя на бунтовника. Търси разбиране и пламенно я убеждава в правотата на своя избор. С мили и нежни думи започва изповедта си бунтовникът, защото знае каква болка ще причини на най-близкия си човек. Глаголите не плачи, не тъжи, жалиш са свидетелство какви чувства ще предизвика у майчиното сърце решението му. Разбрала за избора на своя син тя се затруднява да го приеме, защото знае каква опасност се крие зад него и скърби заради раздялата.

След яркия израз на нежност избликва огромната омраза на бунтовника. Майката трябва да разбере сериозните доводи на сина си да отстоява избора си да стане хайдутин:

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по таз тежка чужбина

да ходим, да се скитаме

немили, клети, недраги!

В стихотворението на Ботев не присъства думата робство, но то ярко присъства в изповедта на лирическия герой. Синоним на игото е черната прокуда. Най-голямото обвинение на лирическия герой към поробителят е, че е прогонил младите хора в негостоприемната и враждебна чужбина и е оставил народа без бъдеще. Тежката чужбина дава свобода на младите, но не ги прави щастливи, защото човек е щастлив, когато е с близките си в родния дом.

Синът полага усилия да утеши и убеди своята майка в правотата на избора си, но не отстъпва от него. Тя трябва да разбере правотата на неговото решение, защото тя самата е участвала в него, като е възпитавала чедото си да бъде достоен човек и не би трябвало да очаква друго решение от него.