Проблемът за дълга в трагедията Антигона

Трагедията "Антигона" е част от трилогията за Едип цар и е свързана с мита за родовото проклятие над Лабдакидите. Софокъл обаче освобождава своите герои от тежестта на съдбовната предопределеност и насочва вниманието към деятелната личност. Героите му са личности със силни характери, които сами определят постъпките си. Към действие ги подтиква не предопределението на съдбата, а принципите и идеалите, които защитават.

Трагедията на Едип цар резонира в личната съдба на неговите потомци. Греховен плод от брака му с Йокаста са синовете- Полиник и Етеокъл, и дъщерите Исмена и Антигона. Те са предопределени, според древния мит, да понесат нови страдания, за да изкупят трагичната вина на предците си. Драматургът остава верен на митологичния сюжет, но има творческата свобода да представи своя интерпретация на проблемите за човека и неговата съдба, за дълга и правото на избор.

Две различни представи за дълг- човешки и владетелски, се сблъскват. И Антигона и Креон имат силно развито чувство за дълг. Разбиранията на двамата герои обаче са различни. Антигона разбира дълга като вярност към традициите и рода. Тя притежава висок морал. Изпълнението на нравственият дълг към мъртвия е проява както на сестринска любов, така и на хуманните пренципи и убеждения, които героинята защитава. Нейните действия са плод на собствените й решения, които са личен избор и водят към достойно поведение. Креон като Тивански цар, чувства дълг към спазването на писаните закони и реда, безкомпромисен е към враговете, предан на града си. В началото той привидно се ръководи от дълга към полиса, изразител е на волята на родовото общество. Заповедта му да не се погребва Полиник, изглежда справедлива, защото той е враг на града и е застрашил живото и сигурността, та целия народ. В последствие обаче става ясно, че не това е основният двигател на неговите действие. Той е подтикнат към действие от стремежа да наложи на всяка цена своето решение. За него властта е възможност да управлява еднолично, без да се съобразява с желанията на останалите хора. Истинската причина за неговите решения е неотстъпчивият, груб и егоистичен характер, който го превръща в жесток, несправедлив тиранин. Така в трагедията се сблъскват две сили- високият морал на Антигона и властта и могъществото на Креон.

Проблемът за дълга в трагедията се разкрива чрез поведението и аргументите на двете враждуващи страни. В хода на драматургичния конфликт Софокъл изяснява нравствените закони и ценности, от които се ръководят героите му. Макар и твърде млада Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близкате му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божиите неписани закони и това я подтиква да престъпи Креоновите разпорадби и да погребе мъртвия си брат. Заловена и доведена при Креон, нарушителката на царската заповед се държи гордо и смело. Тя признава, че съзнателно е нарушила издадената заповед. Девойката не изпитва чувство за вина, защото според нея неписаните човешки закони стоят над всичко. Тя смело се противопоставя на заповедта му, убедена в правотата си. Антигона осъзнава цялата сериозност на постъпката си и на обвиненията, отправени към нея, но въпреки това дръзко се възправя срещупотъпкването на нравствените ценности в живота:

Не смятах за така могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртният

неписаните вечни божи правила.

не са от вчера те, ни от днес,

а винаги са живи.

Тя запазва до край твърдостта на решението си и не изменя на себе си. Ръководи я силата на сестринската обич и убедеността, че е сторила това, което повелява дългът на