Проблемът за деградацията в обществото и човешката личност в творчеството на Алеко

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно историческо.

То е свързано с епохата на 90-те години на миналия век. В него са вплетени демократичното и хуманистичното начало. Той твори за истината в духовната област. Алеко носи висок интелект, голяма еродиция, много познание, аналитичен ум, духовен аристократизъм разкрепостен и извисен над съвремието и битието. Изключително активен и действен, той е жрец на истината. Носи способност за анализ и европейска начетност. Той е първият, който донесе смехът в нашата литература. Алеко е писател на града. Той се нарича и подписва Щастливец. Този вечен безсребреник и круглий сирота е светла и трагична личност, недосегаема за пощлостта на обкръжаващия го свят. Оценката на Пенчо Славейков за Алеко е лаконична и точна: Алеко Константинов беше твърдина от съвест, в която се разбиваха лукавите популзнования на врага. Като творец Алеко се изгражда през 90-те години на миналото столетие. Това е време, в което окончателно са забравени и погребани възрожденските идеали на нашето недавно. През времето, в което живее Алеко в нашата литература се утвърждава селската тематика. Това е време на борби за естетическа преориентация за ново отваряне на българина към света.

Алеко е близък на кръга Мисъл, но принадлежи към кръга Весела България. Това общество от сродни души го изтръгва от самотата и покрусата. Писателят притежава изострена нравствена чувствителност за грозното в обществения живот и за помрачаването на човешкото у човека. Той утвърждава собствена нравствена мярка за достойно гражданско поведение, за вътрешна свобода и за необвързаност на личността към едно антихуманно общество.

В цялото си творчество авторът на Бай Ганьо разкрива пошлото в живота и човешката личност, деградацията им. Това той постига чрез проблемите, които поставя във фейлетоните и героите, които създава. Основните теми във фейлетоните му са няколко всички те са злободневни, част от тогавашния политически и културен живот. Като започнем от корупцията в политическия живот и в печата, незачитането правата на народа, изборите като насилие и терор и стигнем до фейлетоните насочени срещу Фердинанд.

Много от темите поставени във фейлетоните му битуват и в книгата Бай Ганьо. Героят е прагматичен материалист, безпринципен сметкаджия, тарикатстващ политикант, прагматик, който търси личния си интерес. Алековият герой търси във всичко келепира, подобно на героите от Разни хора, разни идеали. В цялото си творчество Алеко Константинов се стреми чрез критичното отношение към дейността и постъпките на героите си да покаже грозното в живота и обществените действия. Това е постигнато и чрез идеалите на твореца, които са контрапунктна представа на проблемите, които разобличава и осмива автора.

В Моята изповед Алеко споделя, че любимото му занимание е да пише хумористични очерки. Фейлетоните му са отклик на злободневни проблеми в обществения живот през епохата на 90-те години. Той продължава традицията на