Проблемът за човека и града в поезията на Христо Смирненски

(Градът и социалното страдание в творчеството на Христо Смирненски)

Увод:

Краткият период, в който твори Смирненски, в национално-исторически план се характеризира с крушение на националните идеали, с остри социални противоречия, резултат от двете национални катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война. В общоевропейски план това е време на крах на патриотичните идеали след войната, на кървави социални бунтове въстанието на Спартакистите в Берлин, Октомврийската революция, Унгарската революция, у нас Войнишкото въстание. В резултат на историческите събития се наблюдава политизиране на целия обществен и духовен живот. В културен план това е време на изчерпване на символизма, възникване на нови авангардни литературни течения експресионизъм, футоризъм. Динамичното историко-културно настояще обуславя поезия, в която основната естетическа доминанта е движението. Динамична конструкция има доминиращият в поезията му образ на художественото време. То е разкрито като пределно, световно историческо време. Епохата е среща на два свята, в който единият е излишен. Лирическият човек на Смирненски е изведен от затвореното биографично време на своя живот и поставен в исторически праговата ситуация. Утрото и зората са знак за началото на нов ден и са основните метафори за праговото историческо време. Ключов образ, утвърден в поезията е образът на нощта. Срещата на стария с новия свят е алегория, изразена посредством изтичането на стария и началото на новия ден. Тази смяна е темпорално ситуирана в полунощния кобен час прастара митологема, изпълнена с ново съдържание. Трансформируем е и образът на художественото пространство в поезията на Смирненски.

Теза:

Наследник на поетичната система на символизма и продължител на революционната линия на Ботев и Чунтолов, Христо Смирненски създава своята поезия върху една съвършено нова тематика урбанистичната. Макар образът на града да е присъствал в творчеството на неговите предшественици Вазов, Г.П. Стаматов, Дебелянов, той не е този централен образ, какъвто е в стигховете на Смирненски. Градът е не само единствен декор в неговата поезия, но той присъства в самоусещането на лирическите герои, определя тяхната чувствителност. Взаимоотношението човек-град е проблемен център в творчеството на Смирненски. Образите на човека и града не са монолитни. По принцип основните образи и понятия в поиезията му са разкрити като трансформируеми. Този принцип е израз на мирогледната позиция на поета.

Човекът в поезията на Смирненски има две образни проекции човекът жертва и човекът-творец на светлата ера. Човекът е видян в двойна перспектива и в своето конкретно нерадостно настояще, и в историческата грандиозност на бъдещето. Естетическата концепция за трансформациите в духовното самоусещане на лирическия герой от страдалец в месия, от роб в творец на новия свят и на града от вместилище на слото в град-революционна стихия е очертана като етапен процес. В елегическите творби циклите Децата на града и Зимни вечери лирическият човек носи адово самоусещане. В тези творби е водеща темата за човека като страдание, резултат от непримирими социални противоречия. В творбите, подчинени на идеала за назряващата сила на революцията, Юноша, Ний, Улицата, Тълпите трагическото