Проблемът за чорбаджийството

Въпросът за чорбаджийството пръв разглежда Димитър Благоев. Смята,че с развитието на промишлеността и търговията и градовете, сред българския народ се образува търговско-индустриална класа, определена като буржоазия. Той разглежда като фактор и разложението на военно-ленната система, появата на чифликчийството и положението на селяните като отделна социална категория. Според него освободената от от феодалните връзки селска маса се превръща в ратаи и изполичари, а патриархалното стопанство постепенно се разлага. Димитър Благоев обосновава наличието на три основни класи в българското общество: търговско-индустриална (буржоазия, селяни, чорбаджии). Това схващане е възприето и от българските историци марксисти и от акад.Жак Натан. Той смята, че са обществена класа, свързана с феодалната обособеност и с цялата турска феодална система, макар че се обуржоазяват поради връзките си с пазара. Следователно тя обхваща едрите земевладелци, представители на лихварския и търговски капитал.

Тази теза обаче е отречена от акад.Николай Державин, който смята категориите чорбаджии и българска буржоазия за еднакви, като казва, че те играели и крупна стопанска и политическа организираща роля в живота на българското национално общество. Тезата за класовата принадлежност на чорбаджийството към буржоазията е приета и от акад.Димитър Косев. Схващането е подкрепено и от Горан Тодоров, който причислява чорбаджиите към борците за национално освобождение.

Като обобщение може да се каже, че съществуват две противоположни схващания за класовата принадлежност и роля на чорбаджиите през Възраждането:

- те са отделна от буржоазията социална категория, като се изтъква противонародната им, реакционна дейност;

- те са част от едрата буржоазия, с национално-освободителни стремежи;

Чорбаджиите имат своя произход и са свързани със съществуването и дейността на българските общини през епохата на османското владичество. Може да се приеме, че общините като обществено-икономически единици са съществували още през средновековието, но не са разкрити промените, които турското завоевание внася в организацията и дейността им. Те изменили основно системата на феодалоното земевладение. Мнозинството от селата са предадени на спахиите като послужебно владение, част от земите на населението са превърнати във вакъфски имоти. Управлението на спахийските села и контролът върху владението се извършвало от