Nо1 Проблемът за борбата в Ботевата поезия

Борба е и лексикален лайтмотив на Ботевата поезия, и водеща тема, и основно екзистенционно усещане на лирическия герой. По принцип неговото творчество е организирано около три идейно-тематични ядра - страдание - борба - саможертва. От очертаната тематична линия става ясно, че проблемът за борбата е възлов момент на Ботевата поезия -трансформацията на страдалческото в борческото самоусещане на лирическия герой е най-важния етап от съзряването на героя за саможертвата.Този проблем има различни художествени аспекти: политически - борба срещу робската тирания; социални - борба срещу обществения институт за потисничество; морално философски - борба за разрушаване на робски ценностни представи за дълг, любов, смисъл на живота, смърт, свобода и т.н.; естетически аспекти - борба за утвърждаване на нови представи за предназначението на изкуството. Ето защо Ботевото борчество има всеобхватна насоченост. В интровертен план неговите прозведения разкриват себеборбата на лирическия грой като процес на освобождаване от стари екзистенциални представи и съграждане на нови (До моето първо либе). В екстравертен план от една страна - борба срещу политическия и социален угнетител, а от друга съпротива срещу овчедушието на народа - робското, разкрито както в колективен план (туй скотско племе), така и в неговите категориални изражения (псевдореволюционери - В механата, псевдобудители - Защо не съм, морално слепи еснафи - Странник). Основният принцип за изграждане на тези образи е моралното и образно демаскиране. В този смисъл в един план борческото чувство в Ботевата поезия има сатирични изражения. В друг план то е насочено не към сатирически, но и към одически обекти. Такъв централен обект е образът на революцията. Кулминацията на борческото чувство в Ботевата поезия бележи мотивът за желаната саможертва.

Носител на борческото чувство е лирическият герой на Ботев - многослоен, обединяващ художествен образ. В този смисъл чувството се поражда от едно индивидуално изживяване, което в хода на емоционално-лирическото движение, придобива социално-национални и универсални изменения. Водеща в поезията на Ботев е тенденцията към универсализация на личната и етническа съдба.

Проблемът за борбата е проектиран в основните идейно-художествени развнища на Ботевата поезия. На тематично равнище - хайдушката тема, темата за националната революция като брънка от световната, темата за необходимата саможертва, темата за борческия подвиг. На мотивно равнище - мотивът за пожеланата геройска гибел и др. Особено интересно е проектирането на идеята за борбата върху ереанизацията на художественото пространство (например борческият акт в Хаджи Димитър е ситуиран и в плана на регионалното - Балкана и в плана на националното тая робска земя, и на планетарното земя и небо).

За изграждането на темата за борбата важна роля има и ереанизацията на художественото време. Например в Хаджи Димитър то обхваща един темпорален цикъл - от летния предиобед слънце пече, към свечеряването настана вечер и нощта до съмването но съмва вече. Така художественото време оформя една затворена композиция. Следователно начално-финалното повторение очертава кръговата постройка на творбата. Тя постига важен идеен ефект. Природната повторяемост (редуването на деня с нощта) поражда асоциации за друг тип повторяемост - социалната: така, както периодично се сменят денят и нощта,така в човешкия социум се раждат и умират борци, така безспирно продължава двубоят между робството и свободата. По този начин художественото време проектира универсалните изменения на борческия акт. Тенденцията към универсализация на подвига подкрепя и глаголната организация на текста. Глаголите са в сегашно време Балканът пее, лежи юнакът и т.н. Сегашното време придава на лирическото действие вечна актуалност, вечна повторяемост. Така се утвърждава идеята за безсмъртието на подвига.

Ботевият лирически герой не е готова, завършена формула на борец - саможертвеник, а е трансформируем образ. Фазите в избистрянето на борческото чувство преминават от страдалчески към гневен изблик до злоба. Първите Ботеви творби, според хронологията на написването, очертават елегическия периметър на борческото чувство - индивидуален и социален

В Майце си е чертан духовният максимализъм, предпочитанията на героя към смислен живот или смърт-спасение. Лирическият герой на Ботев е разкрит в кръстопътна ситуация, поставен е пред моменти на избор. Негова основна художествена способност е да страда. Трагиката е резултат от глобалния конфликт човек - свят. Един сблъсък е разкрит като сблъсък човек - род, а другата вариация, като човек - общество.