Проблемът за безграничната бащина любов в романа дядо горио

Оноре Дьо Балзак е е дин от най-ярките писатели, творили през епохата на реализма. В своите произведения той осмива низките страсти на хората. Едно от най-добрите му произведения е романът за наивният старец Дядо Горио.

В това произведение Балзак показва до къде може да стигне бащината любов и сляпото доверие към дъщерите си.

В началото дядо Горио е представен като богаташ, чиято най-голяма мечта е да въведе дъщерите си вув висшето общество. След смъртта на жена му, само те осмислят неговия живот, придават му смисъл и го карат да се чувства щастлив.

Авторът представя Парижкия елит през очите на младия студент Йожен Дьо Растиняк. Неговата цел е да се докосне до висшето общество и да опита от неговите плодове.

Растиняк е от обедняло аристократично семейство и затова като следва в Париж отсяда в дома Воке. Той, както и всички в този дом, са докарани от недостига на пари. Балзак описва дома като опадъчно мизерно място в един мизерен квартал. Тук ясно проличава контрастът между ужасният вид на дома ио охолът, в който е свикнал да живее дядо Горио. Безспорното доказателство за безграничната бащина любов проличава, когато той се отказва от целият ликс, за да даде всичко на Анастази и Делфин.

Още като малки те са били прекалено разглезени и са получавали всичко, което поискат. Но животът ги отделя от баща им и те се превръщат в жалки обеднели морално разглезени жени. И дори след като старецът влиза в дома "Воке", те продължават да искат от него все повече и без капка срам.

Дядо Горио пристига в дома с много пари и дори от начало мадам Воке вижда в него "Златна мина" и го нарича господин Горио. Но след като всички там виждат, как той раздава цялото си богатство на дъщерите си, започват да го порицават и да го наричат дядо Горио. Мотивът за истинското приятелство е представен за да изпъкне на фона на алчността на собственото си семейство. Парите са едни от главните герои в романа, защото от тях се води парижкият елит. Те са тези, които издигат хората, но принизяват душите им, отварят вратите към висшето общество но затварят пътя към близките. В произведението се показва и тяхната разрушителна сила. Сляпото доверие в любовта към дъщерите му е проблемът, който стои пред дядо Горио, но за съжаление той е прекалено наивен за да види това. Балзак неслучайно представя Растиняк като беден студент. Целта му е да сравни не балансираното буржоазно общество, със усилията които полага обикновеният, малкият човек за да достигне до него. За разлика от Йожен, Анастази и Делфин получават всичко на готово, а той трябва да се бори и да преодолява съблазмите на порочния елит. Когато той приостига в Париж, неговото сърце е чисто и неомърсено.

Графиня Босеан му помага да опита от Парижката суета. Това не го показва като порочен младеж, а като слабохарактерен човек. Това е също една от разликите между него и дъщерите на дядо Горио.

Най-трагичният момент в романа е когато дядо Горио умира. Това е и моментът, в който проличава кои са хората, които наистина държат на него. Неуважението на