Проблемът дълг и любов в До моето първо либе

(ИС)

1. Увод

Стихотворението на Христо Ботев До моето първо либе е песен, изпълнена с огненото дихание на любовта, с безпаметно искрена обич,но и с дълг, който завинаги определя вярността на сърцето към родината. Песен за непостижимите блянове за щастие в не свободното време на робството. Израз на саможертвата, която човек е готов да направи в името на свободата.

2. Теза

В стихотворението си, Христо Ботев противопоставя дългът и любовта към родната земя срещу чистата и непорочна обич на първото влюбване.

Изпълнението на дълга към родината е свещена мисия на всеки един човек, който в лицето на отечеството вижда целия свят. Лирическият герой избира да остане верен на повика на сърцето си и да защити рода си. Поставен пред трудния избор между дългът и обичта към любимата избира да бъде патриот.

Любовта е непосилна да проникне в една ограбена и опустошена от робската действителност душа. Любовното чувство не носи успокоение и просветление, а само презрение към душата. В своята борба азът вижда лъч надежда за така бленуваната свобода и избира народа пред чувствата си. Остава верен на сърцето си .Прави своя свободен избор в не свободното време на робство и тегло.

3. Аргументация

Скръб, болка, озлобление, разяждат душата на лирическият герой. Чрез изключително майсторство при използването на изразните средства, Ботев рисува контраста между любовта и дългът на аза. Душевният конфликт е разбил целият му свят. Щастието, обичта към любимата нямат същата стойност като преди. Над тях вече е борбата за свобода на отечеството.

В начлните три строфи лирическият говорител отстоява възгледите си, защитава позициите си пред любимата. Употребата на повелителните глаголни форми остави, махни , запей, доказват категоричността на избора, който е направил. Героят се упреква за миналото си- плачех/за поглед мил и за въздишка/ роб бях тогаз- вериги влачех... . Осъзнава, че в действителността на робската участ той не може да бъде щастлив и да обича истински - ...в тези гърди