Забравена парола?
Начало на реферати

Проблемите на съвременния български език


Българският език е светиня, която ни е съхранила през вековете като нация и го прави и до днес. Той е нещото, което ни свързва, макар и на хиляди километри от родината, с земите на предците ни.Затова патриархът на българската литература, без страх брани честта на българското слово и не позволява на хулителите да го опетнят с клевети и жалки обиди. Да, в миналото народът ни се е грижел за Кирило-Mетодиевия дар, бранил го е, обичал го е и не се е срамувал да чете и пише с български букви, но днес съвременните българи завладени от модерните времена,в които живеем все повече унищожаваме съкровището си като внасяме непотребни чуждици-за да сме по-актуални,по-остроумни или просто за да не прозвучим “глупаво”, казвайки „довиждане” вместо „бай”, „приятелю” вместо „май френд” и пр.. Грозно е да слушаме как всички млади хора забравят красивите български думи и започват да говорят на странна смесица от измислени съчетания между английски и български.

Но не само ние-учениците сме виновни за тежките проблеми в съвременния български език. Важна роля за популяризиране на побългарените чуждици, които са напълно излишни и заменими с български съответствия, имат медиите. Пускайки радиото или телевизора, които са част от нашето ежедневие, започваме да се съмняваме дали словото, което звучи е нашето родно. Понякога човек може да срещне истински трудности опитвайки се да разбере новинарската емисия или четейки сутрешни вестник. Езикът е духовният генетичен код на всеки човек, когато настъпи мъничка промяна с него променя се и личността,характера, духовната принадлежност на човека. А когато и самите учебници ни възпитават в предпочитание към чуждите слова, как народът ни да намери желанието и волята да се освободи от тези плевели в българската книжовност. сякаш сме се е врекли в едно доброволно робство на Съединените щати и по жалък начин се опитваме да копираме техния прогрес. Не мисля, че е лош стремежът към развитие, но тази цена е твърде висока.Не може ли да просперираме на базата на нашия собствен език и традиции, на това което ни прави уникални и по-специални от останалите народи. Българският език е нашата идентичност.Той поддържа принадлежността ни към родна България.Изгубим ли го губим и нея.Тя ще се превърне в територия насялявана от хора, които не са свързани от нищо.Загубим ли връзката помежду си ще забравим и общото историческо минало-славната и трагична история-опората на българската нация.Така българите не ще бъдат народ, а едно лошо сформирано политическо сдружение.А ние все по-често загърбваме езика си.Излизайки на улицата виждаме безброй ослепителни табели и билборди с пъстри надписи и всички те на латиница.А ако случайно някой от тях не е, то съдържанието му не ще бъде от български слова. Съвременния български език е като река, в която се вливат много по-малки рекички, но се изливат и много боклуци. Това води до замърсяване и ненужно претрупване на майчиния език с какви ли не думи(кои смислени, кои случаен сбор на звукове)

В първите години на 21 век е модно да изтървеш по някой друг звук, че и сричка при общуване с приятели, колеги и непознати. Сякаш чистото и правилно изказване на думите би ни направило в очите на хората смешни в желанието си да говорим книжовно. Този проблем е особено застъпен при подрастващите. На първо място, те се учат и копират чутото от роднини и приятели, от телевизията или прочетеното в интернет. Все по- актуални са предаванията с нестандартни идеи и полуграмотни водещи, които едвам връзват две думи в смислено изречение, но затова пък са много добри пантоними.Те ръкомахат ли ръкомахат! Рисуват фраза с ръце(жестикулират) и лице. Правят жалки опити да изглеждат начетени! Вместо да слушаме книжовен български език по телевизията се пласира масовата употреба на паразитни думички като “ами” , ”такова” , “ъ- ъ- ъ” , “нали” , “абе” ! За нещастие телевизионния бум на некнижовни думи е заразно и модно зло! Цялата страна е залята с бисери като “пипируда” , “Дека са ти пръстенити? “ , “Къде си ма, парцал? ” , “скакауец” и подобни такива трансформации на иначе добре звучащи и без тях думи. Скандалното е модно. На това залагат и печатните медии. Крещящи и недотам правилно написани заглавия на статии продават вестниците като топъл хляб! Все по- трудно може да научим някоя нова българска дума без тя да е дегизирана английска. Стига се и дотам, че не е необходимо перифразиране, а просто вмъква се чуждата дума в изречението и ето нов автор на родната реч! А колкото се отнася до правописа, там нещата са на принципа: “лесно е да го кажеш, но трудно да го напишеш” ! Мощната експанзия на западните езици затормозява езика дотолкова, че пишем с български букви чуждицата.Речникът на всеки език съдържа два главни вида думи: едни от тях са наследени от праезика, от който произхожда разглеждания език, а друга част са заети от чужди езици. Първият вид думи се наричат наследени думи, а вторият вид- заемки. Различаваме два вида заемки- потребни и непотребни. Голяма част от заемките са необходими за езика, понеже в него нямa друга дума, с която би могло да се изрази съответното понятие например: поща, марка, република и др. Други заемки се употребяват като специални термини, главно в науката или техниката. Има обаче и заемки, които са непотребни за даден език, тъй като в него има своя дума за същото понятие, например: пасажер(фр. ) , вместо пътник, Непотребните заемки се означават с термина чуждици. Излишнта употреба на чуждици прави езика неразбираем, загрозява го. Борбата с непотребните чуждици е важна задача за езиковеда. Характерна е борбата срещу чуждиците е немския, чешкия и унгарския през 19 век. Растежът на класовото самосъзнание на българската буржоазия през 19 век се отразява междудругото и в стремежа да се изхвърлят чуждите турски и гръцки думи и да се заменят те с наши или руски. Почти всички наши книжовници през това време се стараят да “чистят” езика ни. Така отпаднаха редица думи Отвсякъде ни залива информация. А четенето на старомодна книга е нещо малко застъпено в нашето ежедневие или излязло от употреба. По- лесно е сякаш да “влезеш” в интернет и да намериш нужната информация. Само че няма по- ефикасен начин за обогатяване на речника от четенето на книги.Това е пътят към образоването на личността. Езикът е най- силното оръжие и както е казал народа “железни врати отваря” . А като не умееш да се изказваш правилно си окован във веригите на собствената си неграмотност.

Проблемите на съвременния български език facebook image
Публикувано от: Марин Маринов

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.