ПРОБЛЕМИ НА ЗЕС И РУСИЯ

Западноевропейският съюз (ЗЕС) е първата военно-политическа организация възникнала в следвоенна Европа. На 17 март 1948г. е подписан Брюкселския договор, който включва страните от Бенилюкс в отбранителната структура създадена на 4 март 1947г. от Англия и Франция. В това време ЗЕС осигурява не само икономическо и социално сътрудничество , а преди всичко сътрудничество във военната сфера и създаване на основа за колективна отбрана на европейския континент, макар че първоначалната цел на страните подписващи Брюкселския договор е била да не се допусне превъоръжаване на Германия основния противник във Втората световна война.

След започване на студената война насоките, целите и съдържанието на договора започнаха да се изменят. След събитията от февруари 1948г. в Прага и блокадата на Западен Берлин последва създаването през септември 1948г. на военна организация в рамките на Брюкселския договор, известна като Западен съюз или Организация на Брюкселския договор. На 23 октомври 1954г. след доста ожесточени политически борби бяха подписани Парижките договори, които направиха възможно встъпването в съюза на Западна Германия и Италия. Окончателно ЗЕС се оформя през май 1955г. практически едновременно с приемането на Западна Германия в НАТО.

За разлика от НАТО ЗЕС дълго време не е бил някакъв значителен субект в международните отношения, а се е считал за военно-политическа говорилня в сянката на НАТО. В последно време обаче той започва да играе все по-голяма роля, вече не само в качеството си на европейския стълб на НАТО, а във все по-голяма степен претендирайки да се превърне във военна основа на Европейския съюз, гарант на европейското лице, като се опита да намали своята зависимост от САЩ във военната област и преди всичко в областта на въоръжаването и бойната техника. Тази нова роля на ЗЕС се базира на Маастрихтския договор, в който се предвижда интеграция на западноевропейските страни в областта на външната политика и отбраната.