Проблематичният българин у Бай Ганьо

(литературно-интерпретативно съчинение)

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия Бай Ганьо. Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече на българския национален дух. Считат бай Ганьо за събирателен тип на българин, едва засегнат от културата, самонадеян, пресметлив.

В произведението си Алеко Константинов предствя нашия колоритен сънародник в чужда битова и културна среда. Бай Ганьо е млад и енергичен човек с амбиции да преуспее, да се наложи, да навакса пропуснатото и да догони напредналите европейци най- напред с материално благополучие. Той не си поставя за цел да усвои духовен аристократизъм. Към непознатото той се отнася или с пренебрежение и и съзнание за превъзходство, или се стреми да го побългари. Проблематичния българин е резултат от разминаването между своето и чуждото, от ценностната основа, запазваща тенденцията за българоцентризъм, от сблъсъка на високото и ниското.

Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките тъмни заложби на българската нравственост. Той е вулгарно прагматичен материалист "келепирджия", груб и недодялан, парвеню, "простак". Бай Ганьо е тарикатстващ политикан, безпринципно мятащ се според вятъра, заради личната си изгода.Той е човек на живота, разбиран в най-вулгарния чувствен смисъл.За Бай Ганьо патриотизмът е "бош лаф", гола дума без реално покритие, ако от нея няма никаква лична изгода, никакъв келепир.И , ако националната гордост на Бай Ганьо, по време на приключенията му из Европа, е израз повече на национална ограниченост, примитивизъм и своеобразно преобразен страх от Европа, патриотизмът на политиката на Бай Ганьо в България, който вече надменно спекулира със своето "познаване на Европата", е изпълнен с най- вулгарно политическо сметкаджийство и груб личен интерес.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.Той се откроява най-напред със своята колоритно обрисувана външност, където идинвидуалната физиология и национално типичното са синтезирани в ярък художествен образ. "Снажната" фигура на Бай Ганьо, червендалестото му мустакато лице, излъчват примитивна жизненост, а обноските му засилват още повече представата за вулгарност и антикултура. Към този натурален физиологичен образ важна харктерологична черта е облеклото му.Поясът и коланът, ботушите и бъстунът допълват колоритния външен вид на този славен българин.Този външен вид естествено може да се променя и модернизира, но това обновление не изменя много нито вида , нито същността му, а само внася в тях нова дисхармония, която прави героя още по-комичен.

Из европейския свят героят присъства предимно телесно.Обобщението за байганьовата простащина се основава до голяма степен на усещането за непрекъснато нарушавани норми. Яденето например за него не е обикновен битов акт, то е своеобразен борчески акт, завоюва се в борба с другите, буквално се изземва от тях - крушите измъкнати от учените в трена, стомната дигната от бебето, гозбата отвоювана у Иречек, яденето в хазайката на Ботков са все бойни труфеи, спечелени в сложната битка на надхитряването. Битките са изгубили своята историческо съзидателна насоченост, те са те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични.