Проблема за самотата в Към брата си от Христо Ботев

Литературно интерпретативно съчинение

Всвоята поезия Христо Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения. Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и самотата, революцията подвига и жертвата, а поставя и въпроса за ролята на интимното в живота на бореца за свобода.

Елегията Към брата си представлява изповед на лирическия герой към своя брат. Основна фигура и тук, както в Майце си, е страдащия, неразбрания човек, разпънат между любовта и омразата, между света вътре в него, и този който го заобикаля. В тоя мъртъв свят коварен може да съществува само робът. Тези глупци неразбрани задушават юначеството на героя. Това го отделя от останалите и го осамотява.

Първата строфа от стихотворението описва живота на героя. Той е тежък и безсмислен. Чрез метафората душата ми в огън тлее/сърцето ми в люти рани се показва още по силно неговата неудовлетвореност. Чрез контраст между любовта към родното и омразата към чуждото, авторът доизяснаява причините за тези терзания. Появява се социалния идеал у героя любовта към родината, който става цел на живота му. Затова героят не крие омразата си към глупците, зад чиито образ не се крият само поробителите, а и онези сънародници, които не изповядват народната идеология.

Оксиморонът мечти мрачни характеризира лирическия герой като млад човек без мечти. Неговото сърце е страдащо, погубва младостта си. Няма кой да разбере героя, да му помогне - ах ръка си кой ще турне,/на туй сърце дето страда. Риторичния въпрос подсилва още повече самотата на героя.

В следващата строфа двукратното повтаряне на отрицателното местоимение никой показва пълно обездвижване. Сякаш робството е вечно и никой не прави нищо, за да се промени това. Авторът описва картината на робството чрез всеобщия плач, гробът като символ на всеобща агония и гибел, и тоя мъртъв свят коварен, които наскърбявят самотния герой и той лее сълзите си над народен гроб печален.

Появява се и второ двойно отрицание - Нищо,нищо, което засилва драматичното положение и заглушава глас искрен, благороден, чрез който е назован патриотичния идеал.

В края на творбата героят остава сам, неразбран, не намерил сродник. Незаинтересованите глупци си остават такива, не се отзовават на идеала за саможертва в името на отечеството.