Проблем, свързан с Близкия Изток и Централна Азия

/Проблемът с Тибет като етнонационален конфликт /

Увод

Отстояването на културната идентичност на народите в рамките на съществуващите държави и извън тях променя политическия пейзаж във всички региони на света през втората половина на XX в. Защитниците на обособените според културната идентичност общности търсят колективно признаване, права и автономия от правителствата, които често се отнасят към тези искания като към заплахи за гражданската идентичност и държавната сигурност.

Повечето хора имат множество идентичности. Индивидите се определят като членове на клан (род) или национално малцинство, като граждани на държава и понякога като част от по-голяма общност като Европейската общност. Като етническа общност, се определят хора, които споделят отличаваща се и дълготрайна колективна идентичност, основана на един и същи произход, опит и културни черти. Те могат да се самоопределят или да бъдат определяни от другите според някоя от характерните черти или според цялата съвкупност от съответните белези: обичайно поведение и облекло, религиозни убеждения, език, физически белези (раса), регион на местоживеене, традиционни професии и история на завоеванията и репресиите от страна на други народи. От друга страна, именно подобни идентичности са в основата на редица конфликти и проблеми, като един подобен конфликт е обект на настоящият анализ.

Половинвековната съпротива на тибетците срещу контрола, осъществяван от страна на управлението в Пекин, илюстрира движещите сили на етнонационализма у един покорен народ. Китайското правителство прилага репресивна политика и приспособяване, синификация и асимилация, без да унищожи основното желание на мнозина тибетски будисти за възстановяване на тяхната независимост.

1. Начало на конфликта

Китайската народна република завладява планинското будистско кралство Тибет през 1950 г., затвърждавайки историческите претенции на Китай върху