Георги Раковски

Привременен закон за Народните горски чети за 1867 лято

Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая

година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни

съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и

издава следний закон:

1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от

едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара),

който ще бъде под заповестта на войводата.

2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни,

второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им.

3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното

народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от

Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които

щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.

4. Всяк първостепен и второстепен войвода е длъжен да събере и състави своята

дружина, като ги закълне и им предложи следните святи обвязаности: Който има

желание да постъпи доброволно в народните горски чети, тряба да се с клетва

откаже: 1-о от пиянство; 2-о от лъжа; З-о от кражба между дружината; 4-о от

курварство; 5-о да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамянохци си; 6-о

да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между

дружината; 7-о да не може на никакъв начин да се отдели от четата, додето не ги

разпусне войводата; 8-о да се задоволи на оная заплата, която ще намери за

добро да му даде войводата.

Който приемне сичките тия условия и се обвърже с прописаната клетва за пълното

им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой

никак не ще се приема. Ако ли же някой си приемне с клетва тия обвязаности и се

съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия святи

обвязаности, в такъв случай войводата ведно с знамянохца имат пълна власт да го

накажат тутакси със смърт, като го обличат и докажат пред сичката дружина. Ако

ли той подир престьплението си успее да отбегне ненаказан от войводата и от

знамянохца си, тогава войводата чрез средствата, които разполага, длъжен е да

изяви тутакси на другите чети, коиго са длъжни да употребят общо сичките

възможни средства да го накажат смъртия. Ако ли же и от тях сичките отбегне