Присъствието и отсъствието на човека в стихотворението Повест от Атанас Далчев

(План)

1. Увод В ранното си творчество Далчев разкрива същността на нещата по най-обективния път, оголвайки човешкото съзнание от всичко случайно и временно. Генералната истина, до която достигат неговите първи поетични разрези на света е смъртта. Това е внушено чрез художествената изразителност на предметните изображения.

2. Теза Смислово носещите думи в заглавието са присъствие и отсъствие. Свързването им със съюза и означава равнопоставеност между тях, макар че са противоположни по значение. В стихотворението Повест безмълвният език на предметното изображение разкрива присъствието и отсъствието на човека. Драмата на загадъчния обитател на мъртвата къща добива конкретни биографични черти.

3. Доказателствена част:

1.Първа микротеза - В стихотворението Повест Далчев въвежда едно откровено лирическо аз, което стопля изваяния стих с топлината на човешко присъствие.

а) разсъждения: Истинският обновителен допир с действителността идва в момента, когато поетът изоставя своя естетически стремеж към свръхобективност на изображението.

б) доказателства: Загадъчна необитаема къща с прашни портрети и празно огледало, сред които очакваш да се разиграе някакъв диаболичен ужас. Но вместо това се чува човешка изповед, която звучи като вик за помощ:

А по стените се изкачват бавно

и догоряват на потона дните ми,

без ни една любов, без ни едно събитие

животът ми безследно отминава.

Сред света на мъртвите предмети все по - открито се обособява едно човешко ази по своеобразните закони на изкуството тъкмо това отключва подстъпа към живителните струи на действителността. Предметното изображение преминава в тона на непосредствена човешка изповед.

Законите на природата са всеобщи. Стихотворението е търсачество, не е мъчителен самоанализ, не е лутане между полюсни възможности. То е констатация, естетически съвършена, емоционално разтърсваща.

Няма пролука и няма просветление :без ни една любов,без ни едно събитие животът ми безследно отминава. Далчев достига до една жестока формула:

зла приумица е мойто съществуване.

в) извод: Вещите са такива поетически знаци,които носят внушенията за присъствието на човека.

г) преходно изречение: Основна задача на вещта е да съдейства за осмислянето на човека като времево същество, което е непрекъснато държано на границата на живота и смъртта.

2. Втора микротеза - Портретът е начин да се въведе темата за отсъствието, за липсата и за заместителя.

а) разсъждения: Той ни препраща не просто към някакъв конкретен образ, не обозначава някое лице, а самото лице на смъртта. В духа на екзистенциализма безперспективността се материализира: прозорците затворени,