Христо Фотев

Пристанище I

Единствено в бургаското пристанище

живота ме изпълва с възхищение!

Движение на влакове по релсите -

издигай ме със своята експлозия!

Чудесно електричество - обичам те!

В хилядата ти крушки е душата ми...

Гласът ми пропълзява по въжетата

и ужасява корабните плъхове!

Аз разковах сандъка с портокалите!

Наистина ли съществува Африка,

Америка, Австралия -

о, блясъци

в кристалите на каменните въглища!

Как искам да отида аз във Индия,

в Япония, в Италия -

навсякъде...

И никъде да не отида - никога

да не напусна своето пристанище!

...Ще изгоря във въздуха - а слънцето

ме вдига със металните си челюсти!

Към ноздрите ми се надига сярата!

Желязото във всичките си образи

отново ме притиска до ребрата си...

А корабите - толкова изтънчена

и женствена е формата им,

толкова

са благородни тънките им профили,

че ме изпълва тъмно отчаяние!

Но... колко са крисиви цветовете им!

И хорота по стълбите бамбукови!

Ръцете им се движат непрекъснато -

познати ми са всичките им жестове!

Речта им е дъжда по раменете ми.

И аз вървя в дъжда със удоволствои!

На всекиго разбирам аз езика му,

Почитам боговете му,

стараната му -

сърцете ми прилича на пристанище!

Пристанище, благодаря за твоето

пространство - за голямата ти работа,

в която и най-малките подробности

са пълни със огромно самочувствие!

Благодаря ти, весело движение!

Издигай ме със своята експлозия!

Чудесно електричество - обичам те!

В хилядата ти крушки е душата ми,

открила и обикнала

света!