ПРИРОДОЗАЩИТНО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Природозащитни идеи може да се търсят още в древността в поверия и боготворене на дървета, животни, гори. Прабългарите почитали орлите, а щъркелите и до днес са желани гости. Може би гората Атакла (Ямболско) е запазена и до днес благодарение на това, че в миналото била смятана за свещена.

Когато дарил земи на манастира Св. Георги" край Скопие, българският цар Константин-Асен Тих (1257 1277) издал грамота, с която между другото се забранявало бракониерството. Този документ бил един от първите с природозащитен характер. През петвековното османско робство българинът неведнъж виждал как поробителите изсичат и опожаряват родните му гори и затова интелигенцията започнала да надига глас в тяхна защита. Във вестниците Македония" и Ступан" (1869, 1874 и 1875) били публикувани статии за значението на горите и против разхищаването им. Българските просветители и революционери Л. Каравелов, Г.

С. Раковски, Хр. Ботев, П. Р.-Славейков и др., изпитвали дълбоко преклонение пред родната природа и възторжено я възпели.

След Освобождението Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Ив. Вазов поставят в Народното събрание въпроса за запазването на горите. От 1883 г. в продължение на 60 години известният наш биолог и ловен деец Г. К. Христович (през последните години синът му) издава сп. Природа", в което са помествани много статии с природозащитен характер. Като основно задължение в дейността на създадения през 1895 г. Български туристически съюз (БТС) е записано да пазим и поддържаме природните и историческите забележителности на страната и да залесяваме". В Свищов през 1901 г. е учредено Дружество за защита на полезните и изтребване на вредните животни. През 1919 г. към Българското природоизпитателно дружество се създава Комитет за закрила на българската природа, а през март 1928 г. е учреден Съюз за защита на природата с пръв председател проф. д-р Ст. Петков. Така се поставя начало на организираната защита на природата в България.

Активна и ползотворна дейност в съюза проявяват много от най-известните наши биолози акад. Н. Стоянов, акад. Ив. Буреш, Г. К. Христович, проф. К. Тулешков (1901 1976), проф. Г. Паспалев (1895 - 1967), проф. К. Попов (1907 - 1970), акад. Д. Йорданов, Б. Ахтаров (1885 1959) и мн. др. Съществен принос на съюза са обявяването на държавната гора Силкосия (Бургаско) за разерват (1933), на планината Витоша (Софийско) за народен парк (1934), на ,Парангалица" (Благоевградско) за резерват (1933). Така започват първите и големи успехи на природозащитното дело в България.

Административните мерки и законодателството винаги са изпълнявали важна роля в развитието на природозащитните идеи у нас. Така през 1883 г. е гласуван първият Закон за горите. Скоро след това се появяват Закон за риболова (1883) и Закон за лова (1886). След Първата световна война всяка година започва да се провежда Седмица за залесяване. В нея участват учениците от всички училища в страната. През 1936 г. излиза Наредба закон за защита на родната природа. След 9.IX. 1944 г. природозащитното дело у нас започва още по-бързо да се развива. През 1946 г. е свикан Учредителен конгрес на Българския народен съюз за защита на природата. През 1960 г. към Главно управление на горите се създава отдел ,,Ловно стопанство и природозащитно дело". Същата година е обнародван Указ за защита на природата. Две години по-късно при БТС е организирана Комисия за защита на природата, която през 1965 г. прераства в Републиканска комисия за защита на природата към БТС. През 1967 г. излиза Закон за защита на природата и правилник за приложението му, който отменя действащия дотогава указ. През 1971 г. Националният съвет на ОФ свиква Първата национална конференция по защита на природата. Тогава се учредява Общонароден