Забравена парола?
Начало на реферати

Природни условия и ресурси за развитието на туризма


понасяне на големите летни горещини. Планинско-долинните ветрове са особено полезни за балнеолечебните курорти, по-голяма част от които са разположени по периферията на котловините и подобряват климатичния комфорт на терени и обекти за рекреация. Под влияние на орографията на Балканския п-в се проявяват ветровете фьон, бора и вардарец. Фьонът е характерен за много планини в южната част на полуострова. Той е силен, поривист, топъл и сух вятър, който духа от склона към подножието. Проявявайки се в края на зимата или началото на пролетта фьонът предизвиква една много неблагоприятна последица за планинския туризъм свързана с бързото топене на снежната покривка, с което не може да се достигне дълготраен сняг. Нежелателен е също силният и пулсиращ студен вятър бора, който духа предимно към южните подножия на някои планини: Динарските (далматинска бора по адриатическия бряг), Стара планина (сливенска бора). Той може да предизвика и внезапна промяна в метеорологичната обстановка и разрушаване на къщи и други туристически съоръжения. Вардарецът е зимен северен вятър, който прониква дълбоко на юг по долините на реките в Солунската низина и предизвиква застудявания.

Средногодишният валеж на Балканския п-в е 4640 mm. Под влияние на общата атмосферна циркулация, валежите са умерени и намаляват постепенно от запад на изток, а сложният и разнообразен релеф създава голяма пъстрота на валежите. В разпределението им по сезони ярко се очертават две противоположни тенденции. На север валежите имат летен максимум, а на юг зимен максимум. Северната част на полуострова е с континентален режим на валежите, като летните валежи са 30 % и повече от годишната валежна сума. Южната част на полуострова е със средиземноморски валежен режим, като зимните валежи са 30 %, а в островите достигат и 50 % от годишната валежна сума. Между двете части с противоположен сезонен валежен режим се простира ивица с преходен режим. В нея валежите са по-равномерно разпределени по сезони. Тя обхваща Високата карстова област, Северна Македония, Кюстендилската котловина, Рила, Родопите, Горнотракийската низина, Тунджанското поречие и Странджа планина с черноморското крайбрежие между н. Емине и н. Инеада. Тъй като Балканският п-в получава влажен въздух главно от запад и югозапад, веригите на Динарската система предизвикват кондензация на водните пари и значително по-обилни валежи в западната част на полуострова в сравнение с източната. Годишната валежна сума тук достига 1000 mm, а в някои части на Динарските планини и над 2000 mm. Най-големи валежи на Балканския п-в, както и абсолютните максимални валежни количества за целия континент Европа са отчетени в станция Църквице (5317 mm) близо до Которския залив на адриатическото крайбрежие на Черна гора. На изток повече от 1000 mm валежи падат само в планините. Най-малко са валежите в Добруджа станция Констанца (370 mm) и на гръцкия остров Тира (300 mm). Валежите се разпределят и във височина, като годишната сума е значително по-висока в Динарските планини, Стара планина и високите планини от МакедоноТракийския масив, отколкото в низините, равнините, котловините и долините. Валежите възпрепятстват всички рекреативни дейности на открито, но от друга страна, те са обективно необходим елемент на природната среда, защото осигуряват зеления ландшафт и очистват въздуха от вредни частици, прах и газове. За морския туризъм е важен показателят за броя дни с валеж месечно през

Природни условия и ресурси за развитието на туризма facebook image
Публикувано от: Ивелина Тодорова

Анализ и контрола на отпадъчни води от неорганични производства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.