Природата като отражение на душевното състояние в поезията на Николай Лилиев

(Интерпретативно съчинение)

Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното. Той е поет на трепета в човешката душа. У него няма грубост, но няма и онази сила, която придружава непосредствените и буйни чувства. И все пак в неговите стихове се чувства преживяното. Своята любов той нарича Ничия Никога. Във всички свои стихотворения, особено тези от цикъла Песни Лилиев изразява своя непосредствен изказ на чувствата. Чрез природата той изразява своите моментни настроения: своята тъга и болка, моментите на меланхолия, своите щастливи мигове, макар и малко в неговия живот. Поетът използва природните явления и красоти, за да изрази своите чувства и мисли. Чрез дъжда (Тихия пролетен дъжд) той показва своята тъга, мъка и страдание от несподелената любов, което става още по-силно във вече есенния дъжд (Кръгозори надвесени). Неговите творби са лирически миниатюри, но те могат да покажат по много силен и истински начин душевните преживявания и конфликти, предразполагат читателя и докосват сърцето му.

В стихотворенията Тихия пролетен дъжд, Светло утро ти прокуди, Кръгозори надвесени темата за любовта е разгърната ненадейно, по много нежен и фин начин. Те по непосредствен начин изразяват кръговрата на любовта и природните закономерности. В Тихия пролетен дъжд дъждът е пролетен любовта е в началото си. В Светло утро ти прокуди любовта долита на сребърните крила на пеперудите и отлита постепенно по същия начин. В Кръгозори надвесени дъждът вече е есенен, искрите на любовта са угаснали, чувствата са избледнели и двата влюбени бродят сами в глухи жалби унесени по безбрежната пустота.

В глухи жалби унесени,

ние бродим сами.

Ръми,

есен е.

В миниатюрата Тихия пролетен дъжд и в трите строфи, тихият пролетен дъжд е с различна синтактична функция подлог, пряко и непряко допълнение. По този начин дъждът е с различни вариации във всяка строфа. В първата строфа дъждът бликва над сухата и смълчана природа:

тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха