Природа и цивилизация във Вазовото стихотворение Отечество любезно

Идея за увод Вазовата концепция за родното обхваща различни негови измерения природа и история, създава често една утопия противоположност на конфликтния социален свят

-Родното като проблематична същност и едновременно това абсолютна ценност

-Вазовата поезия като летопис на българската общност в дни на възходи и падения.

- Многоликото като теми и настроения Вазово творчество е направлявано от един въпрос Де е България. Природата като обект на естетизация.

-Поезията на Вазов, разказите му и пътеписите му величаят природата като извор на духовна сила за съвременния човек

- Творбата Отечество любезно.. като израз на едно ново самочувствие, на ренесансовата радост от света.

Подкрепящи въпроси:Как е изграден творбата, как се редуват природоописания и прехласнати оценки. Как Вазов изгражда образа на отечеството. Кои са основните му символични знаци.Защо основното изразно средство е риторичният въпрос

-По какъв е изразена любовта към отечеството. С помощта на какви средства се постига усещането за земен рай.. Каква е худ. роля на противопоставянето между красотата на отечеството и слепотата на неговите обитатели. Проследете развитието на мотивите. По какъв начин е показана незаменимостта на отечеството. На какво основание определяме жанра на творбата като ода, само одическото чувство ли откриваме в хода на сюжета.

- Творбата изгражда образа на голямата българска земя, за да се издигне тя до ранга на част от националния идеал. Времето, в което е създадено стихотворението защо и кога Вазов разпознава процесите на отчуждение, загубата на обществения идеализъм и високите нравствени цели. Пустотата като метафора на делничния прагматизъм, завладял света. Природата разпозната като прозорец на друг свят, в нейното лоно съвременникът може да преоткрие себе си. Тя му предоставя възможност за общуване с необятното, в което са положени вечните ценности на живота. Ако цивилизацията, видяна през погледа на Вазов, то природата му връща първичната жизненост. Тази идея въплътена в конкретното стихотворение, където си дават среща два ключови мотива...../ формулирайте теза/. Доколко творбата продължава възрожденската традиция за митологизирането на България.

-сюжетът- подчинен на риторическата стратегия на антитезата

-Как са структурирани строфите защо първият и последният стих са идентични. Доколко всяка строфа представлява завършен фрагмент

-Как романтическата хипербола свързва родната природа с изобилието и необятността.

/ проследете първите три строфи като възхвала на отечеството/ -Какви изречения преобладават , защо. Кои са повтарящите се характеристики, въплътени в худ. епитети. Коментирайте светлината, богатството, изобилието като повтарящи се теми. Каква е позицията на говорещия способността да се вижда родното като израз на способността да се обича. Роля на рефрените. Контрастът родната чуждата земя.

-Как творбата внушава чувството на гордост. Можем ли да наречем строфа средищна / мотив за рая/ -реминисценция на Каравеловия мотив за раздялата с родината. Кога откриваме чувството на отчуждение на героя, защо високият патос се сменя с огорчение. Родната природа като непозната за съвременния човек.

-Как е изградена V строфа мотив за неизбродимите светове на родното, за ненамерените богатства и тайни,- Каква е ролята на прякото обръщение към отечеството. Как се допълва образът на самия лирически човек с какви нови характеристика. ролята на изказа в 1л. Мн.ч.

-роля на сравнението човек диви обитатели на природа. Изгубването на естетическия усет като криза за нравствеността

-мотив за чужденеца какви оценки носи той. Как присъства тук традицийнният възрожденски мотив криворазбраната цивилизация

-роля на противопоставянето между нуждите на бита и нуждата от идеал финалът и неговите основни художествения внушения.

- Потърсете примери за други Вазови прочити на темата за родната природа или отечеството като разнолик свят. Например сравнете модела на Отечество любезно.. и Елате ни вижте например.

Идея за заключение: -В лирика и проза Патриарха на българската литература гради поетическа история на националните съдбини