Припознаване.

За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители.

Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То не се контролира по същество. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност.

Припознаването е едностранен акт. За неговото извършване СК не изисква нито съгласие на припознавания, нито съгласие на другия родител. Тези лица могат да оспорят припознаването или пък мълчаливо да го приемат, но това са последващи действия и поведения. Майката може да желае да мълчи. Ако бащата е ограничен от съгласието на майката, той въобще би бил лишен от възможността да установява своето бащинство, защото той не може да предяви и иск за установяване на бащинство.

Припознаването е строго личен акт на родителя. То се основава на дълбоко субективни оценки и мотиви. Затова то не може да бъде извършено чрез представител. Дори и пълно запретеният припознава лично. Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята.

Автор и адресат на припознаването. Автор на припознаването може да бъде всеки родител - както бащата, така и майката. "Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете", гласи чл. 35 СК. Няма значение дали произходът на другия родител е установен или не е установен. Припознаващият трябва да е дееспособен.

Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход - и от двамата родители или от бащата, ако припознава мъж или от майката, ако припознава жена. Детето може да бъде или извънбрачно, или брачно. Детето трябва да е родено и живо, но тук има изключение - могат да бъдат припознавани и заченати, както и починали деца които са оставили низходящи. Така гласи чл. 35 СК.

Припознаване на заченато дете. По естеството на нещата такова припознаване може да прави само бащата. Например ако той ще отсъства твърде дълго от страната или се опасява, че няма да доживее раждането и се стреми да осигури наследствените права на нероденото. Чрез припознаването на заченато дете бащата спестява необходимостта от установяване на произхода след раждането. Припознаването ще породи действие само ако детето се роди живо и жизнеспособно.

Припознаване на починало дете. Чл. 35 СК допуска да бъде припознато и починало дете, ако е оставило низходящи. Припознаваният е дете на припознаващия, но вече е възрастно лице. Условието да са налице низходящи се обяснява с две съображения. Низходящите осигуряват насрещен субект, спрямо когото да се установи отношението на произход. В противен случай припознаването би било една без адресна декларация, лишена от правно действие. При наличието на низходящи то се извършва фактически в полза на внуците. От друга страна, наличието на низходящи гарантира безкористността на припознаването, защото низходящите изключват припозналия родител като наследник - чл. 5 и 6 от ЗН. Така припозналият родител не може да се домогне до наследството на починалия припознат.

Припознаване на несобствено дете. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него. Но може да бъде припознато и дете, което припозналият счита за свое, но в действителност не произхожда от него. Припознаването е валидно. Щом не бъде оспорено или унищожено по надлежния ред, то ще съставлява на общо основание титул за произход. Виж чл. 37, 38, 39 СК. Може да