Принудително изпълнение на данъчните задължения. Предпоставки. Органи. Способи. Защита срещу принудително изпълнение.

Принудителното изпълнение е вторият вид изпълнение след доброволното. При него също има постъпления в държавния бюджет и погасяване на данъчните задължения, но то се осъществява с държавната принуда. Като понятие принудителното изпълнение /ПИ/ е метод за въздействие от страна на държавата върху поведението на задължените лица, за да се принудят сами да извършват посочените в ДПН действия или да търпят въздействието, упражнявано от изпълнителните органи, ако поведението им е незаконосъобразно. Нормативната уредба е в ДОПК и ЗСДВ, в който е очертана структурата и задачите на органите /Агенцията за държавни вземания АДВ/.

Като част от данъчното правоотношение, за ПИ важат следните принципи:

-законност участниците да съобразяват поведението си със закона;

-служебно начало при наличието на предпоставки, предвидени в закона органът по ПИ следва да пристъпи съм събиране на задължението, без да е необходимо разрешението на др. орган;

-писмено начало финансовото задължение трябва да намери израз в т.нар. изпълнителен титул писмен акт, и всяко последващо действие на изпълнителния орган се отразява в писмен документ;

-бързина своевременно събиране на вземанията.

Органите, осъществяващи ПИ се наричат публични изпълнители и са служители на НАП или на АДВ. Те осъществяват ПИ, регламентирано в ДОПК, като субсидиарно се прилага и ГПК. Това ПИ се отнася за всички държавни вземания, които се събират по принудителен ред публични вземания, както и частни държавни вземания, които се събират по реда на публичните. Статута и правомощията на АДВ са уредени в чл.84 ЗСДВ.

Участниците в производството по ПИ са посочени в чл.210 ДОПК.

Страни в производството за принудително изпълнение

Чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

1.публичният взискател; това е органът, при който трябва да постъпи вземането (Чл. 167. (1) Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. (2) Публичните изпълнители са: 1. служители на Агенцията за държавни вземания; 2. органи на Националната агенция за приходите.)

2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;

3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

4. обезпечените кредитори.

(2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.