Принципи на публичните финанси.

1. Принцип за ефективност (икономически принцип).

Той е може би най-важния принцип за устройството и начина на функциониране на публичните финанси. Той изисква максимизиране на полезния ефект от управлението на публичните финансови средства. В по-широк аспект икономическият принцип може да се разглежда и по друг начин, а именно: създаване на такива условия за развитие, че да се съкращава безработицата (да се увеличава заетостта), да нарастват инвестициите на фирмите и домакинствата, което да води до подобряване на жизненото равнище (увеличаване на БВП на глава от населението).

Икономическият принцип е тясно свързан с това какви да са данъците и размера им, а така също и какви да са публичните разходи като относителен дял спрямо БВП и в кои сфери и области приоритетно да се насочват. Накратко, този принцип се съизмерва с т.нар. участие на държавата в икономиката.

През различните периоди на развитие на финансовата наука е имало различно отношение на учените, а и на обществото и политиците към участието на държавата в икономиката. В общи линии са се формирали две противоположни становища.

Първото е становището на представителите на класическата политическа икономия в лицето на Смит, Рикардо и др. Това становище се характеризира като либерално. Накратко то се изразява по следния начин:

По-малко държава и повече пазар. Повече свобода за частните инвестиции и частното предприемачество; по-ниско данъчно облагане. Смит, Рикардо и останалите отричат държавния дълг (използването на държавни заеми). Това е в конфликт с нарастването на БВП. Частното предприемачество, личният избор стоят в центъра на техните идеи. Тя е отпреди 220-230 г. (края на 18 и началото на 19 век).

Другата гледна точка е за по-активна държавна намеса с цел мобилизиране на неизползваните ресурси, намаляване на безработицата и увеличаване на жизнения стандарт. Това е тезата на т.нар. кеисянци. Кеисянската идея : те нямат нищо против държавния дълг и по-засиленото данъчно облагане. На тази основа те считат, че държавните разходи трябва да бъдат значителни с цел преодоляване на безработицата и подобряване на благосъстоянието.

2.Принцип на безпристрасността.

Според този принцип държавната администрация (държавните органи) трябва да бъдат максимално безпристрастни в своите оценки и решения относно начина на данъчното облагане, големината и структурата на държавните разходи. Този принцип е по-характерен за свободния (частен) пазар. Той се основава върху:

а) свободна равнопоставеност и лоялна конкуренция;

б) индивидуалния суверенитет на потребителя, който гарантира неговия свободен избор. Този принцип трудно може да бъде приложен, защото публичните финанси имат принудителен характер.

Принципа за безпристрасността стана актуален през последните десетилетия и неговото прилагане стана възможно с въвеждането на пазарни механизми в управлението на публичните финанси. Принципа за безпристрасността е тясно свързан с икономическия принцип (за ефективността). Използването на двата принципа като водещи в публичните финанси доведе до прилагането на: широкото използване в много страни на т.нар. програмно-целеви бюджет, който осигурява максимална безпристрастност на държавата, широко използване на такива форми за анализ на публичните разходи, които са изцяло характерни за корпорациите. Това е т.нар. анализ разходи-ползи.