ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И РАЗДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТИТЕ.

1. Народен суверенитет.

Суверенитетът е една от най - сложните конституционни категории. Той може да се определи най - общо като независимост и върховенство на народа и неговата държавна организация. Проявява се в няколко разновидности, които са неделима част от едно единно цяло.

Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от другите държави и държавни власти; то е реална възможност на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика, де се съхрани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.

Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение; Тя сама определя формата на държавно управление и държавно устройство.

Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципът на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:

а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м

б/ пряко - чрез избрани за целта органи.

Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не може да стои над народа.

2. Разделение на властите.

Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд За духа на законите. Според него държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха.

Една власт не може да се вмества в работите на другите власти, но трябва да има механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската Конституция възприе принципа на разделение на властите, докато двете социалистически Конституции го отмениха и заместиха с принципа на единството на властта. Конституцията от 1991 г. възстанови разделянето на властите, което се счита за гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система. Въз основа на разделянето на властите са обособени три подсистеми на държавните органи, които представляват относителни автономии, но сътруднически структури в държавната власт.

ПРЕЗИДЕНТ / независим орган, допълнителен контрол/

Законодателна Изпълнителна Съдебна

НС МС Съд

Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт.