Христо Ботев

Примери от турското правосъдие

(със съкращения)

Трай, душо, черней, кожо!

... То беше село Калофер. Тъжни спомени нахлуха в главата ми, щом превалих

баиря и видях онез хубави къщи и черкови, през кои като змия се измича бистрата

Тунджа. Тук е, рекох, тя, мойта изгора, тук са и моите Лефтерови другари, с кои

прекарах 5-6 месеца най-светли дни в живота си и запознах отблизо Калофер, тоя

"алтън Калофер", който роди в мене страстна любов, коя тъй рано загина, и

дълбока омраза, коя ще ме придружи до гроба... В Калофер познах аз чорбаджията

и сиромаха, турчина и народа.

... Умислен влизах в Калофер, но сърцето ми тупаше силно и аз горях от

нетърпение да се срещна с някого от другарите си, да го питам и разпитам: кой

де е, кой как е, как са агите, де убиха Лефтера, де е Добри - за всичко, що ме

интересуваше. Но трябваше да чакам нощта - и не дочаках я!

Щом влязох в хана, пред очите ми се представи страшно зрелище: жени, деца и

девойки пищяха, мъже се лутаха насам-нататък - едни купуваха хляб, вино,

наденици, - други с дискус събираха пари между народа; заптиета се смееха,

псуваха и със сопи пъдеха народа, ала всяко се тълпеше, всяко искаше да види.

Тука майка се разделя със син, жена с мъж, сестра с брат, деца дребни с бащица

и всяко думаше: жива раздяла! Жива раздяла! Прощавай, синко, прощавай, татко,

прощавай, бате, чичо, вуйчо - прощавайте!... Други гласове тъжни, но твърди,

отговаряха: вий прощавайте! Господ да прости!

И синджири дрънкаха из народа...

След малко викът поутихна, народът насяда наоколо по земята и аз можах да видя

кои бяха причина на тази смутня. 10-на души, навързани на верига, почернели от

бой и мъки, насядаха окол прощална народна трапеза и тъжно, мрачно обръщаха очи

към народа, който лееше вече безмолвни сълзи, горещи сълзи и глухо, но дълбоко

въздишаше. Трапезата и виното съживи злочестите, начна се говор, запитвания,

оплаквания, и всичко скръбно, мрачно и жално. Но ето кърсердаря, ето още

жандарми; те грозно изгледаха народа, грубо закрещяха и подкараха вързаните.

Пак викна народът, пак писнаха жени и деца, пак сълзи, пак прегръщания,