Приложен аспект на естетическото творчество - екологията

"Човекът е мярка за всички неща"

Протагор

Естетическа теория е онзи дискурс, който систематично и при използването на философски понятия, се занимава с феномени, свързани с красотата и изкуството. Те са били предмет на философско мислене във всички епохи на духа. Отделя се като научна дисциплина през 18 век от Александър Баумгартен. Естетика произлиза от думата aisqhsiV - усет, усещане, чувство, възприятие ? естетиката въвежда реда на чувството срещу реда на разума. А. Баумгартен изхожда от троичното делене на способностите на душата: чувство, воля и разум. Съответно за волята и разума съществуват определени научни дисциплини - етиката и логиката, но няма такава дисциплина, която да се занимава с чувството ? естетиката /чувствата се разглеждат не психологически, а като инструмент за познание/. Според Баумгартен естетиката е наука за сетивното познание. Естетиката е част от цялата архитектоника на философията. След Хегел, при Ницше, когато се надмогва мита за единството/?/ на субекта, естетиката ... водещото си значение. Естетиката е нисша гносеология, нейното познание борави със смътни и неясни образи. Логиката според Баумгартен е наука за висшето познание. Красотата според него е съвършенството на сетивното познание, а целта на естетиката е да постигне това съвършенство. Главният резултат от сетивното познание е удоволствието. Естетиката има два обекта: изкуството и красотата.

Естетиката днес - 60-те години - Проблем за смъртта на изкуството, което е антиизкуство. Това рефлектира върху естетиката, защото щом