Прилагане и реализация на правото. Етапи на правоприлагането. Актове по прилагане на правото. Актове по реализация на правото. Правни последици. Видове.

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО.


1. Същност на правоприлагането (ПП):
Позитивното право (държавните повели, правни предписания) се създава от държавата за да се регулират обществените отношения, като те се претворят (изпълнят) в социалното поведение на правните субекти.
Изпълнението (осъществяването, трансформирането, претворяването в социално поведение, преминаването от общо и абстрактно правило за поведение в конкретно правило за поведение за конкретния правен субект) е винаги правомерна дейност и се осъществява по два основни начина:
а) чрез правоприлагане - това е изпълнение на правото от страна на властнически правни субекти, т. е. от държавни органи, като довършват процеса на конкретизация на общото правило за поведение чрез създаване на конкретно индивидуално правило за поведение, важимо за други, подчинени правни субекти. Това е властническа държавна дейност, при която чрез създаване на правоприложни юридически актове се предопределя поведението на трети лица.
б) чрез реализация на правото - това е изпълнение на правото от страна на невластнически правни субекти, които могат също да създадат конкретно правило за поведение, което ще обвърже само и самите тях. Реализацията на правото завършва с реализационен юридически акт, с който се предопределя поведението на самите създали го правни субекти. Тази реализация на свой ред се извършва по три основни начина:
- използуване на общото правило за поведение;
- изпълнение на общото правило за поведение;
- съблюдаване на общото правило за поведение.
Държавна повеля (предписание) е родово понятие, което включва в себе си:
а) общо правило за поведение (нормативен акт, правна норма), и
б) индивидуално правоприложно предписание (правоприложен индивидуален акт) на държавата за дължимо поведение от конкретни правни субекти в даден конкретен случай.

2. Белези на правоприлагането:
а) това е дейност на държавни (и общински) органи;
б) това е вид държавна (общинска) дейност, а именно - властническа дейност, при която се използува императивния метод за създаване на правило за поведение;
в) резултатът от ПП е формиране на индивидуално правило за поведение, изразено в правоприложен акт. Това правило е държавновластническа повеля също толкова задължителна, колкото и тази, съдържаща се в правната норма;
г) дейност, осъществявана по специален предвиден от позитивното право ред (огромна е ролята на процесуалното право за това), доколкото правоприлагането като властническа дейност е проявление на държавната