Пръв голям древногръцки трагически поет, от чието творчество до нас са достигнали седем цели трагедии и много откъси, е Есхил.

Сведенията за Есхил са оскъдни. Поетът произлизал от стар аристократически род. Родил се в Елевзин, северозападно от Атина, през 525 г. пр. н. е. Като тежковъоръжен войник (хоплит) участвал в сражението при Маратон (490 г.), а по късно и в битките при Саламин и Платея (480 479 г.).

Поезията отрано започнала да вълнува Есхил. Двадесет и пет годишен, той се явил на драматическо състезание. Тринадесет пъти заставал начело на състезателите. През 468 г. се състезавал със своя ученик Софокъл. В тази благородна борба великият учител бил победен.

Есхил създал около деветдесет драми. От седемте, достигнали до нас негови трагедии, по известни са Персите, Прикованият Прометей, Агамемнон, Хоефорите и Евменидите. Последните три съставят трилогията Орестия.

Есхил прави исторически нововъведения в старогръцката драма. Той оформя окончателно облика на атическата трагедия: увеличава броя на актьорите, намалява обема на хоровите части и дава превес на диалога. Есхил разбирал, че най съществена черта на драмата е нейният конфликтен характер.Той издигнал трагедията от равнището на прост разказ до степента на вълнуваща драматична творба. Историческите му заслуги са признати още от древните гърци. Те съзнавали, че появата на поет като Софокъл е немислима без наличието на гигант като Есхил. Затова от древността до наши дни Есхил е всепризнатият баща на трагедията.

Античността нарекла Есхил баща на трагедията това почетно прозвище се оправдава не само от предимството, че живял преди Софокъл и Еврипид, а и защото в неговото творчество трагедията се превърнала от тържествена оратория в драма.

В пети век века на гръцката класика ценели Есхил за високата идейност и възвишената поетичност на неговия образен език, който, естествено, тогава бил напълно разбираем. Особено показателна е оценката на консервативно настроения Аристофан. В комедията си Жаби той представил Есхил и Еврипид в спор за първенство. Бог Дионис слиза в царството на Плутон, за да изведе на земята своя любимец Еврипид. Там той изслушва техния спор за целите на трагическото изкуство и понеже аргументите на Есхил силно натежават в критическата везна на трагическия бог, той се отмята от своя любимец и вместо него тържествено извежда на земята Есхил.

Вековете не се съобразили с Аристофановата оценка. Скоро престанали да разбират Есхил и цялата популярност минала в блюдото на Еврипид. Много по реален и психологичен, той намирал слушатели през цялата античност и във всички епохи на новото време, докато универсалният дух на Есхиловата драма рядко намирали отклик в буржоазната Европа. Единствената активна форма, живяла в просветителския и романтичен век, бил Прикованият Прометей.