Приказкитепосланник към съвременниците

Приказките какво са те ?

Те са непресъхващ извор на знание, те са топлината, която сгрява сърцето ни и прави дните ни през зимата по-топли и по светли.Приказките са вечно млади, защото те се пишат и сега. От тях ние научаваме много неща, всяка една от тях крие някаква поука.

Приказките за Хитър Петър са хумористични, а когато човек се надсмива над нещо, ако е умен си изважда поука и не повтаря грешките си. В приказката Хитър Петър и торбата с лъжите се осмива глупостта на хората.

От баснята за Лисицата и гроздето и Кокошката със златните яйца можем да научим две важни неща: когато се стараем да постигнем нещо, но не успяваме, не трябва да се отказваме и че когато човек ламти за много, остава с празни ръце. Това са поуки, които могат да ни помагат всеки ден в нашия живот.

В приказката Болен здрав носи пък се разказва за глупостта и коварството, а проблемът за истината и лъжата е в основата на Лъжливото овчарче.

От баснята за мравката и щуреца ние научаваме, че трябва да се трудим във всеки един момент и да не забравяме, че трудът краси човека, а мързелът го грози.

Вечната тема за любовта към родното място, семейството и приятелите е застъпена в Майчина сълза.

Ето това са приказките смешни и тъжни, весели и страшни, но винаги истински, макар и измислени, мъдри и поучителни.

Представете си една огромна зала с хиляди прозорци. Всеки един прозорец води към нов свят, светът на една приказка. А погледнеш ли през него виждаш чудни герои феи, принцове, джуджета и животни.

В днешния живот ние имаме всички удобства, но не трябва да забравяме миналото си и приказките, защото без тях ние сме като едно голо дърво без листа , като народ без реч и писменост.

Така че ценете приказките, защото те са най-голямото богатство на всеки един народ.