ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА-

РАЗМИСЪЛ И ТРЕВОГА ЗА ЧОВЕКА

Приказката е най-старият опит на човека да си обясни света, в който живее и да сподели опита си. Тя съхранява вечни и общочовешки мъдрости. Под привидността на някаква нереална история, достъпна дори за деца, се откриват дълбоки послания за важни, основни за човека ценности.

ПС не е обикновена прказка, въпреки че авторът и използва приказни елементи- нереални събития, приказен персонаж, поучения. Тя е прекалено истинска, за да бъде приказка. Защото е заредена с размисъл и тревога за човека, който е забравил себеподобните си братя, забравил е кой е и откъде е тръгнал, изкачвайки се към върха. Тя е предупреждението на един много млад, но много мъдър човек към всички, които ще кажат: Това не се отнася за мен!

ПС разказва за приказното преображение на един млад момък, който продава сърцето си на Дявола, за да стигне до върха на обществената стълба.

Героят разговаря с Д., който символизира всички чов. изкушения. Д. иска да разбере кой е момъкът, какво мисли за себе си, къде се поставя в света , в който живее. В началото младежът се чувства неделима част от страдащото, бедно и онеправдано множество. Той е плебей по рождение и всички дрипльовци са негови братя.Той няма свое име, но ние виждаме изправеното му лице и стиснати юмруци. Той притежава безспорно силна воля, непоколеебимост и самочувствие, сякаш се гордее с мизерния си произход. Но е и разгневен от нещастието на хората, от тълпите на мизерията. Успява да забележи в множеството приведената фигура на стареца,търсещ изгубената си младост и дрипавата дреха на босоногото момченце. Успява да различи сините му като метличина очи, чува острото свирене на някой и безумния смях на друг от множеството. Момъкът забелязва най-нещастните и онеправданите измежду жертвите на социалната мизерия, както и тези, които като него знаят, че виновни за страданието са онези горе и насочват към тях гневните си погледи.