"Приемливото и неприемливото в поведението на Антигона"

Трагедията "Антигона", която разказва за непокорството на една древна жена, е произведение от късното творчество на Софокъл. За разлика от произведението "Едип цар", трагика не разменя степента на значение на действащите лица.

Приемливото и неприемливото в поведението на героинята? За мен всичко, което тя върши е приемливо, защото я води сърцето, но за времето, в което тя живее нейните постъпки за напълно приемливи.

За тази епоха е недупостимо една жена да се държи по този начин, без да има значение, че е от царски произход, наследница и бъдеща царица на града. Битка на два силни характера. Така се описват отношенията между Креон и Антигона. Единствената щерка е готова на всичко да почете мъртвия си брат, без да се замисля за това, което тои е сторил на Тива и своите близки. Все пак тя е жена и напълно приемливо е тя да следва написаните божии закони, да проявява милост,съчувствие, обич. Достойно е за уважение, че тя не дели братята си по техните дела, чувства, а ги обича по равнои е готова на всичко, дори и да жертва себе си, обещаващия добър живот, изпълнен с много любов и щастие, за да отдаде последна почит пред мъртвите поднини. След толкова години от времето на развиващото се действие чувсваме, че подкрепяме и разбираме Антигона заради това, че е решителна, дръзка, без много да мисли застава зад своите позиции, бързо решава проблемите. Тя не позволява на никой друг да решава вместо нея, проявава неподчинение, дързост и така преминава границите на приемливото за епохата.Между Антигона и мътрвите й роднини ( баща й, майка й, братята й ) има много по-силна и здрава връзка, от колкото между нея и живите хора. Точно тази преданост, родствените връзки с близките й я отличава от сестра й Исмена. Докато Исмена обича, почита и е готова на всичко за хората около нея, сестра й е посветена на това да уважава мъртвите и роднини.
Изправянето на Антигона срещу владетеля я разделя от сестра й, Отказът да се вслуша в съветите, да сведе глава и да се подчини на заповедта на Креон я отчуждата и разделя завинаги от сестра й. Силно впечатление прави това, че Антигона не разговаря с годеника си. Тя знае, че той ще се изправи срещу Креон , а тя не желае да се случи това. Въпреки това Хемон е воден от любовта си към нея и извършва дела, които са достойни за уважение. От всички неприемливи дела, които извършва Антигона , най- недопустимо е това, че тя самата се погубва със своето себеотрицание. Въпреки че накрая разбира своята учат , да потъне в забрава и да загине затворена в пещера, тя продължава да бъде непокорна и това непокорство се изразява и преминава в самочувство.
Сега, в XXI века, ние я разбираме и подкрепяме за това как се чувства и пак постъпва в тази сложна ситуация, но същевременно ни й плаши. Това как постъпва без никакво колебание и жертвеността й. Трагичната участ и най-вече пътят на Антигона към смъртта я прави симпатичен и обичан от всички човек. За мен Антигона е кумир, достоен за уважение човек, без който литературата нямаше да бъде същата. Днешно време и времето, в което се извършва действието,са два полюса, които никога няма да заприличат един на друг. И точно за това героинята е симпатична на хората днес. Антигона изпреварва времето с векове напред и в днешния забързан и динамичен свят, където и най-дръзките и смели прояви не ни правят впечатление, ако постъпим по този начин с владетел, всичко щеше да е различно и приемливо. За мен нейният характер е благ от гледна точка на нейните мотиви и чувства. Трябва да има повече толкова решителни и борбени жени като нея!