Придобиване на права. Правоприемство. Изменение. Изгубване на права

Въведение

Терминът субективно право е основно понятие за гражданското право. До идеята за субективното право се стига благодарение на теорията на естественото право. Поради тази причина едната от теориите, които дават обяснение за същността на субективното право е именно теорията на естественото право. Според нея правата на хората са нещо вродено и естествено, принадлежащи им по рождение, а не са създадени от позитивното право.

Задачата на позитивното право поради тази причина е да открие тези права, да ги санкционира и да им предостави правна защита.

След теорията на естественото право се появява т.нар. волева теория, според която субективното право не е нищо друго, освен отдадена от правния ред власт на неговия носител.

В България според преобладаващото разбиране, субективното право е предоставената и гарантирана от закона възможност на едно лице да има свое собствено поведение или да изисква спазването на определено поведение от други правни субекти. Прототип на субективно право, върху което почива това определение е правото на собственост. В него могат да се видят и двете от посочените възможности собственикът може да си служи с вещта както намери за добре, да я владее, да се разпорежда с нея и същевременно може да изисква от останалите правни субекти да не пречат да упражнява правото си на собственост.

Смисълът на субективните права е да удовлетворяват или да служат за постигането на определен интерес. В този смисъл те са само един инструмент, чрез който се постига удовлетворяването на определен интерес. Тук следва да се представят становища, свързани с правата:

-според едното становище, интересът е неразделна част от същността на субективното право. Без интерес субективното право губи опората си.