Гео Милев

При Дойранското езеро

1

Езерото - кристалче на странно спокоен перламутр, в който е отразен високият

лазур на октомврийското небе. Дълбоко се отразяват върховете на Беласица и

Круша, дето цъфтят големи есенни минзухари и горски цикламени. Когато слънцето

залязва, във вълните се издига вълшебен дворец от корал и пурпурни кристали,

който бавно се дроби и угасва. От високо се вижда Дойран, бял и безлюден. Там

сега не живее никой. Неговите нарове и смокини презряват и падат самотни в

тишината на градините. Улиците са без шум. Зданията са бяла маска на

запустение. Един мъртъв град, който обаче мами с лъжовна тишина и утешително

спокойствие. Но спокойно е само езерото. Там се люлеят жълти, повехнали гори с

румени петна. А когато настъпва нощта, Беласица разсипва над езерото своите

печални сенки, които носят в тъмните си мантии миризмата на големи есенни

минзухари и горски цикламени.

2

Високо на запад, в як камък, са вдълбани нашите яки позиции. Голи скали,

обрасли с лишеи, бурени и тръни, дето доскоро се гнездеха змии, гущери и

невестулки. Неприятелските гранати свирят над главите ни. Удрят с трясък в

скалите или прехвърлят назад, дето издигат фонтани от пръст около черните,

отдавна срутени зидове на някакво нещастно селце. Нито камък върху

камък...Страшни свирки, с които човек бързо свиква.

3

През деня навред е пустота. Само страшните свирки на гранати и шрапнели

повтарят постоянно страшната мисъл: Война.

4

Шотландец от "Черната Гвардия".

Трети един е донесен ранен при лазарета. Викат ме да го разпитвам, но той е

почти в безсъзнание. Висок и сух, той лежи със счупен крак и пробита глава

върху носилката. Нещастен син на планините, чийто баща е бил чистосърдечен

овчар със звучна, облечена в зелено гайда. Синът обаче е станал войник и е

дошел тук да...хвърля бомби. Но може би сега и той, когато в потъмнялото му

съзнание се мяркат ту родните планини с хубави бели стада, радпръснати по тях,

ту страшни българи, които "ядели хора", и пак - огнището в една шотландска

колиба - сега, може би той си спомня онази стара шотландска песен: "Съцето ми е