Когато става дума за българската средновековна история, обикновено у нас възникват представи за непрестанни войни с Византия, за нашествия на татари и турци, за дворцови междуособици, за царе, църковни събори и патриарси. Това са главните теми, за които се говори най-често в съчиненията на средновековните писатели. Как е живял българският народ през тази епоха се знае много малко. Един такъв паметник, който ни дава информация по този въпрос е Беседа на Презвитер Козма против богомилите. Той е един чисто български местен паметник, който ни дава много по-достоверни сведения от известията на гръцките историци и летописци. Относно живота на Презвитер Козма съдим по косвени данни от контекста на творбата му. Въпреки изрично записания сан на духовника в познатите ни преписи като презвитер, някой изследователи предполагат, че е бил с епископски сан. Вероятно Презвитер Козма е живял през втората половина на Х век във време, когато държавата и обществото се намират в състояние на тежка криза. Дали пише в края на управлението на цар Петър /970г./ или по времето на цар Борис II /970-971г./, е трудно да се каже. Заключения в тази насока правим от някой между другото споменати изводи като военни неуспехи и цялото зло на земята в днешни дни.

Това описание съвпада с последиците от нахлуването на киевския княз Светослав и понесените от народа жертви, както и настъпването на византийските войски от юг. Около Великден 971 г. император Йоан Цимисхий ликвидира Преславска България.

От Беседата" до днес са оцелели 25 пълни преписа, съставени основно в периода ХV-Х1Х в., както и около 30 компилации, преработки и извлечения от основния оригинален текст. Въпросът за личността на автора е,