Алеко Константинов

През марта на Чепино

- Я ми кажи ти, отиваш ли да те заведа аз тебе на Чепино?

- На Чепино? О, да, с голямо удоволствие. Ама аз имам и другар.

- Добре, и него ще вземем. В събота по пладне на гарата, прието?

- Прието.

Наистина, не му беше времето за полски и горски разходки през марта, но аз

толкова хвалби бях чувал за туй Чепино, щото на драго сърце приех любезното

предложение на моя приятел. В събота по пладне качихме се от софийската гара и

часа около четири слязохме на станцията белово, отгдето на коне потеглихме през

върха Алабак за Чепино. Едва изминахме селото, и ситен дъждец ни заръси върху

оголените беловски хълмове. Селяните, които смъкваха от върховете чамови

трупове и бързаха да се приберат в Белово, изглеждаха ни полуучудено,

полуиронически, като че искаха да ни кажат: "А бе вий шегувате ли се, или

сериозно сте намислили в такваз нощ да минувате Алабак?" Но нашето

старнствуване никак не приличаше на шега, когато ни една точка от горните ни

дрехи не остана суха и особено пък когато дъждът, тласкан от вятъра, забръска

по лицата ни. Ама търпи баба за хубост... Търпим и ний, жежки-жежки туристи,

зер малодушие ще покажем, ако оставим един мартенски дъждец да угаси пламенното

ни ламтене към природните красоти на България. Но правичката да си кажем, като

се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарадвахме. Тук и сушина, и

топлина: накалената до червено желязна печка пращеше от разпламналите смолисти

главни. Сушим се и закусваме, и надуваме Винка Лозича, и ни е весело-весело и

леко.

Един-едничък си имаме женски месец - марта, да ни е живичка, ама пази боже.

Коварно и изменчиво създание! Нали уж тъмна нощ беше, нали уж вятър и дъжд ни

бръскаха в очите - а пък излизаме из бараката и какво да видим? - Като грейнала

оная ми ти месечина и покрила островърхите лесисти хълмове с една бледна

фосфорическа мека светлина, и гредаш смътни грамади от върхове, високи и

по-високи, близки и по-далечни, светли и по-тъмни, и всичко това колкото се

снишава - тъмнее, тъмнее и пропада в мрака на огромните долища. Дълбок ли е

долът, широк ли е, далеч ли е хълмът, висок ли е, бор ли расте там, бук ли,