Престъпление и наказание

в

мита за Орест

С какво свързваме престъплението в днешно време -закони, съд, затвор.

В миналото,обаче,тези понятия са били непознати за хората и това, което е отразявало представите за добро и лошо са били митовете. Те са съхранявали опита на предците и са увековечавали героите и боговете. Защото древните са вярвали,че всяко наше действие, включително и престъплението е водено от боговете.

Митовете често са давали отговорите на хората, без те да са се замисляли върху истинността им.Те са били приемани като безусловна истина, като прецедент.Затова са отразявали светогледа на огромни маси от хора.

Пример за мит,утвърждаващ трайно мнение по даден епохален въпрос е,мита за нещастната съдба на рода на Атридите.В него действително като обособен герой се очертава Орест, върху чиито действия пада и акцентът в произведението.

Орест е разкъсван между разумът на отмъстителя, водещ до наказание и кръвната емоционална връзка с майката.Макар че,трудно можем да наречем майка жена, която не само се отрича от сина си, но и празнува смъртта му.Въпреки това нейната кръв е свещена и не трябва да бъде проливана според доелинските традиции.

Все по-силно утвърждаващите се по онова време патриархални традиции,обаче,задължават сина да отмъсти за смъртта на баща си,дори и ако това да означава да убие собствената си майка. Орест е отгледан с тази мисъл и идея и всички очакват,че някой ден той ще изпълни надеждите им.

Но с отмъщението единственото,което постигаме е да се изравним с този,който ни е сторил зло и просто да заслужим отмъщението на някой друг.И така се получава една верига от кръвопролития и жертви, които включват не само пострадалите физчески,а и самите отмъстители.

Тези принципи и убеждения са били чужди обаче за хората тогава.Нормалният ход на живота е изисквал отмъщение. Парадоксалното обаче е,че Орест е обладан от ериниите,а майка му,която е не по-малко съгрешила, не е. Тя убива мъжа си, тъй като още не може да му прости жервата на дъщеря им Ифигения,а същевременно самата тя ликува при новината за смъртта на единствения си син и третира дъщерите си като слугини. Никога не се грижи за нито едно от децата си, поради което и тя