Престъпление и наказание

( есе )

Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-

повед на интимно преживяна човешка драма.Тя

е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.

Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия спор м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-Песен за човека.

• Ние спорехме

двама със дама

на тема:

Човекът във новото време

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.

Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.

Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-

то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен