Преструктуриране на националната богатство

(наричано тогава социалистическо). Появиха се първите милионери, чиито брой бързо нарастна. Обособи се тъй наречената червена буржоазия, практикуващи принципи и методи на действия (разграбване на държавата), които очевидно не съответстваха на официалната идеология. Това доведе и до неравностоен икономически старт (т.е. до икономическо неравенство) по пътя към пазарната икономика у нас, което пък породи трудно преодолими обществени деформации. Разполагайки с огромни, незаконно придобити капитали, в условията на прехода номенклатурата отново се оказа в привилегирова положение. Това, от своя страна опорочи в зародиш провеждането на структурната реформа в България. Да не говорим, че бе възприет деформиран пазарен модел, отдавна изоставен от цивилизования свят. В основата на този модел, довел до разграбването на страната, стоеше прословутият Доклад за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България, подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ през 1990, с автори Ричард Ран и Роналд Ът, и приет безалтернативно от тогавашното правителство на Луканов. Поставен в основата на българския пазарен модел, въпросният доклад директно целеше ликвидирането на националната ни икономика. Което и стана. Виновниците, разбира се, не са наказани, а възприетият преход към пазарна икономика вече повече от дванайсет години дава отчайващи резултати. Сърцевината на стоящият в основата му модел е т.нар. структурна реформа в икономиката. Обхватът и е твърде спорен и всъщност не води до бърз икономически растеж. А това определя и съдържателната страна на структурната политика в България.

Най-често като водещо направление в тази политика се приема отрасловото преструктуриране. В стратегически аспект, въпросът опира до определяне на отрасловите приоритети. Обикновено те са свързани със задоволяване на пазарните потребности и ресурсната база. Предишният модел на приоритетно развитие на тежката промишленост обрече българската икономика на трудно решими суровинни, пазарни и териториални проблеми. Ясно изразена междуотраслова структурна стратегия обаче и днес няма. Това поражда и онези непреодолими последици, на които сега сме свидетели. Липсата на глобална национална икономическа стратегия, подкрепена от всички политически сили, създава сериозни затруднения в извършването на структурната реформа (особено в това водещо направление).

На второ място стои вътрешноотрасловото и вътрешнобраншовото преструктуриране. Става въпрос, преди всичко, за икономисващ ресурсите модел на развитие и политика на закриване на ресурсоемките и неефективни производство и дейности.

На трето място, структурната реформа обхваща организационните връзки и зависимости между отделните фирми, т.е. осъществяването на т.нар. организационно преструктуриране. Силен старт в това отношение бе даден още с прословутия Указ 56 на Държавния съвет от началото на 1989, сложил началото на съвременни пазарни и демократични организационни форми като акционерните дружества, ООД и т.н., както и на фирмите на граждани. С Търговския закон от 1991 то получи подкрепа и ново развитие. Това бе и една от най-решителните стъпки на структурната политика в страната, разкрила възможност за възраждане на предприемаческия дух и частната инициатива.

На четвърто място, особено значение в структурната политика у нас се отделя на преструктурирането на собствеността ( или т.нар приватизация), процес свързан с раздържавяването на предприятията и приоритетното развитие на частната собственост. Ако приемем, че това е сърцевината на структурната реформа, обяснимо е, защо именно тук бяха насочени усилията на управляващите през последните години (както и днес). Известни са ни обаче и резултатите, довели до разграбването на предприятията, небивала корупция и, като особено тежки рецидиви, до увеличаване на безработицата, прогресивно обедняване на населението, висока и ненаказана престъпност. Обособи се една, разполагаща със огромни средства, икономическа прослойка в обществото, която бихме могли да квалифицираме като