Преразказ на Радини вълнения от романа Под игото

Рада Госпожина е стройно и хубаво момиче, с миловидно и бяло лице, което черната забрадка отваря още повече.

Рада от много години живее под един покрив с Хаджи Ровоама, като храненица и става "послушница"- момиче, което се приготвя за монахиня. Сега Рада работи като учителка на девойките от първия клас, с хиляда гроша годишна заплата.

Тия дни Рада е твърде улисана в училището, защото приближава годишният изпит. Денят му скоро настъпва. Още от сутринта девическото училище започва да се пълни с ученички, пременени, и натруфени като пеперудки от майките си. Те преговарят за последен път уроците си.

Черковната служба свършва и народът влиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Прекрасни венци окичват вратите, прозорците катедрата и образът на св. Кирил и Методий . Предните чинове се запълват от ученичките, а всичкото останало място - от публиката. Но остават още няколко празни стола за важните посетители.

Рада свенливо нарежда ученичките на чиновете и им дава някакви наставления. Тя чувства, че всички погледи падат върху нея. Но щом главната учителка започва речта си и привлича вниманието върху себе, на Рада й става по-леко. Тя с радост забелязва отсъствието на Кириак Стефчов. . Речта свършва при тържествена тишина. Изпитът започва от първия клас, по програмата. Спокойното лице на главния учител Климент и благата му реч вдъхва самоувереност у девойчетата. Рада внимателно следи за отговорите им . Тези звънливи и ясни гласчета решават съдбата й.

В тоя миг идват двама закъснели посетители, които сядат тихо на свободните столове. Тогава Рада поглежда и ги вижда. Единият, по старият, е настоятелят - чорбаджи Мичо, а другият - Кириак Стефчов. Неволно тънка бледност покрива лицето й.

Кириак Стефчов разменя няколко поздравления с глава, кръстосва крака и гледа намусено и високомерно .Той слуша разсеяно. Учител Климент кани Стефчов да изпитва. Той приема и мести стола си по напред.

Предметът е българска история. Стефчов оставя книгата на масата и задава високо един въпрос. Девойчето мълчи. То се смути и даже не помни какъв бе въпросът. То поглежда жално Рада, като че иска помощ. Стефчов повтаря въпроса.Детето не отговаря.Излиза друго момиче. Стефчов му задава въпрос. То чува, но не го разбира и остава безмълвно. Девойчето стои като заковано. Стефчов поглежда ледено Рада и казва, че е преподавано доста небрежно.Викат друга ученичка.Рада с глух глас произнася друго име.

Третата ученичка отговоря съвсем друго: тя не разбира питането. Като вижда в погледа на Стефчов неодобрение, тя се разплаква с глас и се крие при майка си. Другите майките треперят от страх да не чуе името на своето дете.

Рада стои като тресната. Капка кръв не е останала в лицето й и не смее да дигне очи. Струва й се, че потъва в земята

Зрителите се поглеждат, като че се питат: каква е тая работа? Всеки иска да излезе от това положение. Само по тържествуващото лице на Стефчов е изписано задоволство. Ненадейно се възцарява гробна тишина и всички погледи се устремяват напред. От публиката излиза Бойчо Огнянов, който досега стои потулен, и като се обръща към Стефчов, казва твърдо че няма честта да го познава ,но да задава по-ясно въпросите. Обръща се към Рада за позволение .И както е прав, моли да извикат едно от питаните вече девойчета.