Този вързел се завърза много отдавна. Бях малко 14 годишно момче когато родителите ми умряха. Тогава се преместих да живея при баба и дядо. На баба дясната ръка се вдърви и нямаше кой да върши къщната работа и дядо реши да ме ожени.

Един ден, като се върнах от паша заварих у дома един терзия. Дядо ми съобщи че ще ми шищт потури. Попитаха ме вапцани или сури искам. В четвъртък бяха готови а в петък дойдоха тъпанари и зсвириха сватбена мелодия. Аз още незнаех коя че е бъдещата ми съпруга и се персрамих да питам баба. Тя отвърна че няма да е от селото а от колибите.Нямах куража да питам коя или каква е. Вечерта преди да влезна в стаята и да я видя за първи път дядо ме повика на страна и каза че иска на сутринта да има кръв. Влезнах вътре и половин час стоях като вдървен. Накрая съпругата ми вдигна покривалото и пред мен застана едно младо момиче. Тя попита дали ме е срам и предложи да играем на пумпал. Докато играехме настъпи утринта и аз се сетих че трябва да има кръв, но тя забеляза че съм смутен и след като разбра какво ми е се наду и от носа й бликна малко кръвчица.

След като всичко мина като по вода ние със съпругата ми заживяхме като мъж и жена. Тя се казваше Силвина. Седеше си вкъщи по цял ден и помагаше на баба. Имаше красиви коси и докато ги решеше аз винаги гледах прехласнат докато дядо не ме викнеше да паса козите.

Щастието ми обаче не продължи дълго. Една вечер сдядо се прибрахме от паша и заварихме тъмна къща без невяста. Баба каза, че братята на Силвина дошли и я отвлекли. Аз се разгневих и посегнах към еин нож, но дядо като ме видя извиак на баба да донесе едно въже и ме привърза към обора. Каза на жена си да ме пази и изчезна в ноща.

Когато се завърна на сутринта бе целия в дрипи и веднага влезе с баба в тяхната си стая. Тя бе съседна на моята. Аз се мушнах в комина и заслушах. Дядо обясняваше на баба, че трябва първо да му се роди внук и тогава да съм правел каквото искам.

Първото истинско изпитание за моето сърце бе, когато Силвина се върна в селото.

Братята й я продали на Руфатови, които живееха в съседната къща и само един дувар делеше двата двора.

Руфат бил харесал Силвина още първия дени си направил дупка в дувара за да я гледа. Той бе 7 години по-голям от мен и беше касапин в магазина на баща си.

Много исках да видя Силвина но Руфат я държеше постоянно заключена. След време, всяка вечер започвах да се качвам на покрива и да гледам през прозореца на стаята на й. После започнах да изливам целия си гняв върху едно чучело. Представях си как ще го насичам с брадва, ще го намушквам с нож и как ще го душа. Стотици пъти го убивах в съзнанието си.

Тогава дядо се уплаши и ме заведе в Триград при дебелото Айше. Тя успя да успокои моето съзнание за 1 седмица. Дядо й заръча да прави с мен каквото иска, но да не съм се връщал без брада и мустаци. Дойде дядо и като видя резултата веднага се да ме жени. Ожених се в Триград. Този път всичко мина както трябва и детето ми се роди с 2 месеца по-рано от предвиденото.

Дядо се радва на детето само 3 дни след което, както вървеше падна и издъхна в ръцете ми. При мен останаха жена ми детето ми и съдбата на Руфат.

Отначало исках детето да поотрасне и си пробих дупка в плевнята и за да гледам Силвина.

След време Руфат се пропии легна болен. Аз пречупих изгнилата ограда и нахлух в двора му. Исках да прегърна Силвина пред очите му, но тя се отдръпна и ми каза да не ставам такъв звяр като него.

Сега всяка вечер нося дърва за болния, докато Силвина му помага у дома.