Борислав Маринов 8в клас

Прераждащата любов в Крадецът на праскови

Едно от най-големите постижения на съвременната българска литература е най-известната творба на Емилиян Станев Крадецът на праскови.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията на Първата и Втората световна война.Чрез творбата си Емилиян Станев откроява любовта като основна двигателна сила в живота,като пробуждане на сетивата,спомагаща за един по-добър свят.

Четейки повестта Крадецът на праскови,читателят забелязва една прераждаща се и непобедима сила на любовта.Тази любов предизвиква противопоставянето на две двойки образи: от една страна образите на полковника и ординареца,а от друга: Елисавета и пленникът.

Образът на полковникът не е много описателен.Той е душевно сломен и с това омразата му към пленниците нараства .

Докато образът на полковника е символ на мрачното съвремие на Емилиян Станев,то образа на неговата съпруга Елисавета символизира всеотдайната женска любов,поривите към смислено съществуване,дълбоко заложени в националните морални устои.Тя е жена преминала първата си младост,бивша учителка.Малко по малко тя загубва способността си да се наслаждава на нещата около себе си,да обича и да бъде щастлива.

Случайната й среща с младия и красив сръбски военнопленник Йован преобръща живота й,преражда душата й. Той е откъснат от своите роднини и близки,самотен и гладен.Не любовта към вкусните плодове,а убийственият глад принуждава сърбина да прескочи оградата на лозето и да открадне праскови.При срещата на Елисавета и Иво,той има образ на мръсен небръснат и одрипавял човек.От този момент нататък любовта между двамата се възпламенява все повече и повече.След втората им не говорена среща Елисавета се опитва да предпази Обретенович от среща с нейният съпруг и му казва да спре да идва.Тя не го прави от опит да прекрати всякакви контакти,а от загриженост за него.Но пленникът не може да живее без да я вижда.
Той продължава да я посещава било то в тях или някъде навън,рискувайки да попадне в лоша ситуация.

Двойката не спира да се обича при всякакви обстоятелства.
Фаталният момент настъпва,когато пленникът е застрелян при опит да влезе в двора на къщата.По-късно Елисавета разбира ,че мъжът,който я е дарявал с любов,която Михаил не е могъл да й даде,е мъртъв,тя взема пистолета на съпруга си и се самоубива.