Преображението на човека в стихотворението Песен за човека от Никола Вапцаров
| Никола Вапцаров | 2009-12-02 | 303 сваляния |
Преображението на човека в стихотворението Песен за човека от Никола Вапцаров
План за интерпретативно съчинение
1. Увод:
Стихотворението Песен за човека на Никола Вапцаров, изградено като разкакз в разказа, защитава правото на човека на промяна. Вапцаров отново упреква свирепото куче живот за съдбата на индивида, обречен на оскотяваща бедност и несгода, и убеждава читателя в умението на човека да се преобрази.
2. Теза:
М1: Лирическият герой на Вапцаров, разказвайки историята на човека от село Могила, теоретически подкрепя и изкакзва становището на поета-човекът има право на втори шанс и е способен да извърши своето преображение.
М2: Истински хуманист, Вапцаров стоварва вината не върху човека и неговите слабости, а върху живота и обстоятелствата, довели го до оскотяваща мизерия и превърнали го в звяр.
3. Доказателствена част:
М1: Лирическият герой на Вапцаров, разказвайки историята на човека от село Могила, теоретически подкрепя и изкакзва становището на поета-човекът има право на втори шанс и е способен да извърши своето преображение.
| Разсъждения | Доказателства |
| | |
| 1.Вапцаров е твърдо убеден, че сгрешилият не бива да бъде отхвърлен и трябва да му бъде подадена ръка-именно заради човешкото в него, именно защото сме хора, а хората грешат, но и са способни да се учат от грешките си. | Но в затвора попаднал на хора/ и станал/ човек-правото на втори шанс; Не зная с каква е/ закваса заквасен, -може да е всеки от нас;Брей, как се обърках/ и ето ти тебе/ бесило-осъзнаването на грешката;но своята участ/ от книга по-ясна/ му станала с някаква песен-няма значение каква е песента, важно е въздействието ©;Някой от групата, / плахо и глухо, / казал му:;Гледали хората/ тъпо и кухо-учудването, срама, позора от преображението на човека, комуто са отказали втори шанс;И някак в душата му/ станало светло-плодовете на осъзнатия животМрак се в ъглите таи-дори мрака се крие, засрамен от преображението на човека. |
Извод 1: Макар и късно, преображението в душата на човека и осъзнатата грешка донасят радост, надежда и желание за живот и доказват човешкото в злодея злосторен.
Преходно изречение 1: Поетът намира виновника за злочестата съдба - не човека, а неговият живот, обществото и всички фактори, довели го до този край.
М2: Истински хуманист, Вапцаров стоварва вината не върху човека и неговите слабости, а върху живота и обстоятелствата, довели го до оскотяваща мизерия и превърнали го в звяр.
| Разсъждения | Доказателства |
| | |
| 1. Осъзнал вече своята грешка, клетникът прозира в своята съдба и макар само загтвайки, той търси виновник за тежкия си живот, за бедността и несгодата. | Не стига ти хлеба./ залитнеш/ от мъка и стъпиш в погрещност на гнило-оскотяващата бедност;Ех, лошо/ ех, лошо/ светът е устроен!/ А може. По-иначе може...-вината на обществото;и мислел за своята/ тежка, / човшка, / жестока, / безока/ съдба-безмълвен въпрос. |
| 2. Животът безжалостно обрича на мъки своите чеда и въпреки това и в последния си дъх човекът обича живота и копнее за всяка негова секунда. 3. Иронията към обществото, в лицето на дамата, което обрича човека и го лишава от правото на втори шанс. | Човекът погледнал зората, / в която/ се къпела с блясък звезда, -Красотата на живота; Животът ще дойде по-хубав/ от песен/ по-хубав от пролетен ден...-преобразил се, човекът не мрази живота-виноника за неговите страдания, напротив-той го обича. Аз мразя човека-виновникът за съдбата му го обвинява несправедливо;Той пеел човека-/ това е прекрасно, нали?-преображението на отхвърления човек отново изумява, макар че във възклицанието на дамата се долавя ирония от страна на поета. |
Извод 2: Животът отказва на човека правото на втори шанс, обществото го отхвърля и въпреки това той съумява да преживее своето преображение и да предизвика срам и разкаяние у виновниците за тежката му съдба.
4. Заключение:
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: ворениет, никол, овека, песен, преобениет
