Пренаемане

Пренаемането е договор, с който наемателят на една вещ отстъпва цялата или част от наетата вещ на друго лице срещу заплащане на наемната цена.

На наемателят (който тук е и наемодател) е преотстъпено правото на ползване на вещта. Той
от своя страна отстъпва същото ползване. Така той става наемодател.
Съгласието на наемодателя не е необходимо, за да може наемателят да пренаема част от
у наетата вещ. Така предвижда чл.234, изр. 1.

Според проф. Попов обратното би било по правилно - за всяко пренаемане да е необходимо предварително съгласие на наемодателя, защото договорът за наем е в известен смисъл договор, който се сключва с оглед личността, собственикът не би дал на всекиго под наем вещта си, а само на този който познава като грижлив човек, не бива неговата вещ да се окаже въпреки волята му, в ръцете на друго лице. Всъщност, законът стига до същото разрешение на въпроса, но по заобиколен път. Защото чл.234/1/, изр.1 казва, че "ако не е уговорено противното наемателят може да пренаема части от наетата вещ без съгласието на собственика". Нужно е значи наемодателят да уговори противното, за да предотврати вещта му да попадне в ръцете на нежелано лице. Пренаемането предполага два договора: Между наемодателя и наемателя и I* Между наемателя и пренаемателя;

1. Отношения между наемателя и пренаемателя.

Правното отношение между тях е едно истинско наемно отношение. Към него се прилагат
всички изброени до тук правила. Договорът за пренаем обвързва само наемателя и
^%) пренаемателя и създава правото на пренаемателя да ползва пренаетата вещ. Но това негово

"^ право е обусловено от правото на самия наемател и не може да бъде по-широко по обем и

продължителност от правото на ползване на самия наемател.

Чл.234/2/ изразява горното така:"Относно ползването на имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя." А ако наемателят е предостъпил по-широки права, отколкото сам има , длъжен е да обезщети пренаемателя за това, че му е отстъпил права, които не може да му предостъпи.

2. Отношения между наемодателя и пренаемателя.

Между тях не се установяват никакви отношения. Наемодателят с нищо не е обвързан

спрямо пренаемателят. Но обратното не е вярно:

Липсват преки права на пренаемателя към наемодателя. Пренаемателят има право на

ползване на наетата вещ , но това право той черпи не от наемодателя, а от наемателя.

Пренаемателят няма и не може да предявява свои претенции спрямо наемодателя, освен

претенциите на наемателя- чл.234. Пряк иск на наемодателя срещу пренаемателя има само за наема, който пренаемателят

дължи по време на завеждането на иска, без да може да противопостави плащанията,

които е направил между временно.-чл.234/3/

Следователно наемодателят има двама длъжници за наема, които отговарят солидарно, защото наемодателят може да преследва и двамата или само единият от тях, и плащането

направено от единия освобождава и двамата в размера на платеното. При това пренаемателят

не може да се освободи от отговорност поради това, че бил предплатил наема. За

наемодателя такова предплащане няма никакво правно значение. Пренаемателят може да

бъде заставен да плати повторно.

3. Отношения между наемодателя и наемателя.

Пренаемането не засяга правата на наемодателя. Наемателят си остава задължен по договора

за наем, докато наемодателят се е съгласил с пренаемането -чл.234/1/,изр,2.

Но ако пренаемането и било изрично забранено и наемателят въпреки това е пренаем е ясно,

че е нарушил договорното си задължение и наемодателят ще може да развали договора за

наем.

Остава отрит въпроса за вредите, които пренаемателят е причинил на наетата вещ.